Наскоро гледах по една телевизия предаване за музикалните соцвеличия. Гледах кумирите си от младите години, звучаха мелодиите на младостта. И ми се случи нещо, от което ежедневието ме бе лишило. Замислих се.

         Замислих се и разбрах колко съм бил щастлив. Щастлив с възможността да гледам естрадни концерти с изпълнения на живо, а не на плейбек. Спомних си трепета, когато гледахме как музикантите разтоварваха уредбите и инструментите си, как тръпнехме да видим певиците и певците на живо. Няма да споменавам имената им. Но тогава пееха на живо, а не на дръжката на микрофона. И пееха песни, които станаха Вечните песни на България! Песни, които пеем и до днес. Тогава имаше Качество! Не че нямаше и оркестри и певци по ресторанти и кръчми. Но имаше песни, които се запомняха. А кои песни се запомниха от последните 24 години?

         Замислих се и за филмите. Беше златното време на киното. Тогава ходехме с деца на море и тези деца не бяха контролирани с джиесеми. Тези деца тичаха по улиците на България и играеха. Гледахме и един селянин с колело, който с щурец в ухото броеше дивите зайци. Гледахме как се жени Иван Асен, любовта на Шибил, отмъстителката с козия рог. Бяха мъжките времена на киното, но настъпи Време разделно. Разбрах колко щастлив съм бил, че имах възможност да израсна с толкова много велики артисти! Бях щастлив да раста с филми без насилие, кръв, наркотици и проституция! Имало е и цензура, но гледахме филми от цял свят, качествени филми. А сега гледаме предимно американски филми с много секс, наркотици и насилие.

         Замислих се и за образованието. Замислих се с тъга. Нашето поколение бе възпитавано в дух на патриотизъм. Кой не се е вълнувал от детските къдрици намерени в убития руски воин Юри Галкин при Плевен? Кой не знаеше Чавдар войвода? Кой не знаеше за Яне и Гоце? (не за депутата и президента) Вярно, че ни учеха и за героичните партизани. Но знаехме и за Шестте ястребинчета, за дечицата разстреляни в името на Негово Величество Царя. За малкият Стойне. Но учехме по единна програма и по еднакви учебници. Знаехме Омир, Данте, Гьоте, Шекспир, познавахме Поета с ватенката. Знаехме за питагоровите гащи. Знаехме толкова много… А сега на какво учат децата???

         Замислих се, че това е поколението на родените между 1950 и 1970 години. Замислих се, че това поколение е дало толкова лекари, инженери, музиканти, поети, толкова интелигентни хора.

         И се зачудих откъде се появи тази Омраза? Кой позволи на власт да дойде чалгата? Това ли е Демокрацията? Да живеем в свят на насилие, наркотици, проституция, клошари, мултимилиардери, циганска престъпност, безработица? Да ставаме все по-зависими от вещите? Децата ни да напускат България… Да се самоунищожаваме като народ? Това ли е Демокрацията???

         Никога не съм гласувал за така наречените социалисти, гласувал съм много пъти грешно, като се надявах, че най-сетне ще дойде Промяна. И установих, че гласувам за България. Затова и ме нарекоха Националист. Не се срамувам, срам ме е от хора, които се преструват на националисти. И продължавам да вярвам, че ще се появят национално отговорни Българи!