Наближава 24-ти май и започва да ме обзема някаква носталгия. Не, не заради манифестациите през ученическите ми години, когато белите къси чорапки постоянно ми се събираха в обувките. Трябваше често да подскачам на един крак, за да си ги издърпвам. Това нарушаваше маршировката в строя. Когато обикновено към обяд, след манифестацията, заваляваше дъжд. Нямаше сгъваеми чадъри тогава. Така че се прибирах мокра, със залепнала по мен бяла копринена блуза. Та не поради всичко това ме обзема носталгия. Причината е друга.
На 24 май е съборът в родното село на баба ми. Дивотино, старо средновековно селище, сега квартал на град Перник, на 17 км от него. За първи път селището се споменава в турските регистри през 15-ти век. Рудодобивен район още от древността. В землището са намерени следи, свързани с култа към водата и боговете – лечители. Известно е и с Дивотинския манастир „Света Троица“ основан още през 10-ти век, където се е приютявал и Васил Левски. Често понасяло подигравки заради името си, ...