Не обичам да ми ограничават водата. Гадно е! Искам да пия до насита, като от планинска чашма с чучур, от който тече хладна, бистра изворна водица.
„Още една вода ли поръчвате? Ще ви струва три лева.“
Погледнах келнерката в ресторанта на „Витошка“, кимнах и си помислих.
„А на тебе тази приказка ще ти струва бакшиша.“
Посла си казах. „Момичето няма никаква вина. Същото беше и в Рим и във Виена. Сигурно в цяла Европа ти броят водните чаши, които си изпил. Келнерката просто си върши работата.“
Това беше първото нещо, което ми липсваше от Америка. Тук никога не ти броят чашите с вода. Доливат ти безплатно колкото си искаш. Разбира се, че го избиват с цените на храната и алкохола, но водата е винаги безплатна. Кеф. Добър бизнес и първата носталгична мисъл на обратно.
“Leafs turning” му казват. Прекрасно е. Есента в средният запад е прекрасна. Множество ярки цветове обагрят природата. Дните са топли и ласкави а вечерта в задните дворове пламват огньове в огнищата на открито, хората пият вино, ...