- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно…
Опашката отново се разбушува. За трети път през последните десет минути. Не бяха мнозина – нейде дванайсет – тринайсет човека. И първият беше чакал само два часа…
А бяха недоволни, защото чиновничката бавно, строго, последователно и леко пренебрежително отново стана от въртящия се стол, отиде до класьора с папките и извади поредната. Както направи с предния чакащ. Наистина, пред нея имаше компютър, но екранът му даже не светеше. За разлика от тоя пред младата чиновничка на вътрешния ред бюра. Която девойка беше много ангажирана – добре се виждаше, че е влязла в сайт за самотни сърца и усилено изучава саморекламите на яки жребци. Поне по снимките…
- Госпожо, една справка само ми трябва… Има я на сайта ви – но ми я искат на хартиен носител – каза почти яростно ...