Едно от хубавите неща в този живот, на които повечето от нас така и не успяват да се насладят, е новото начало. Има нещо примамливо в това да загърбиш всичко, да забравиш всичко и да си тръгнеш, точно когато нещата станат непоносими. Някъде там има хора, които ще се радват на присъствието ти. Някъде там чака някой, който ще отвърне на нескопосаните ти опити да привлечеш вниманието му. Ще можеш да повториш всички глупости, които някога са излезли от устата ти, че дори да добавиш и нови. Там може би има надежда. Тук всичко отдавна приключи.
Това си мислех, докато сърдитата жена на касата ми подаваше самолетния билет. Щях да се възползвам от опцията „Ново начало” – пълен пакет. Бях опаковал най-важното, другото щеше да пристигне след мен, ако изобщо пристигнеше. Исках да се отърва от настоящия си живот и колкото по-малко неща ми напомняха за него, толкова по-добре. Часът на излитане, посочен на билета, печално се разминаваше с плановете ми – исках да изчезна възможно най-скоро, а хартийка ...