moody
21 el resultado
Софийските улици са меко казано необятни,
а по тях, гледаш - все неприятни.
„Неприятни казваш, не съди по външността,
не всичко в този живот е скъпи коли и дълги крака.”
Може би не, но на мен не ми пука, ...
а по тях, гледаш - все неприятни.
„Неприятни казваш, не съди по външността,
не всичко в този живот е скъпи коли и дълги крака.”
Може би не, но на мен не ми пука, ...
819
3
Едно от хубавите неща в този живот, на които повечето от нас така и не успяват да се насладят, е новото начало. Има нещо примамливо в това да загърбиш всичко, да забравиш всичко и да си тръгнеш, точно когато нещата станат непоносими. Някъде там има хора, които ще се радват на присъствието ти. Някъде ...
603
Малко неща в този живот наистина си струва да бъдат припомняни. Любовта? Приятелите? Миналото? Виждаме ги и ги чувстваме, усещаме ги по кожата си и ги викаме в мислите си... докато не си отидат. И изведнъж забравяме за всичко това. Понякога става бързо, друг път са нужни години, но забравяме. Забрав ...
525
1
Огромният мъж зарови брадвата си в черепа на катерещия се по стената войник. Всички диваци бяха изклани. На първа линия вече бяха хвърлени корави мъже с опит и устременост. Битките се ожесточаваха. Смъртта стискаше Кристалния град в задушаваща хватка. Хака измъкна окървавената си брадва и замахна къ ...
442
Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...
589
Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...
615
1
Съществува свят, отвъд представите ни за добро и зло, отвъд мечтите и мислите ни. Възможното и невъзможното там са просто сенки на нещо далечно и забравено. Ние прекарваме също толкова време там, колкото и тук, в реалността, но никога и за миг не си даваме сметка какво се случва в онзи свят и какво ...
722
1
Остана ми само билетче за влака
за спомен от тази любов.
Още съм там, на гарата чакам,
но този път влакът е нов.
Билетчето, синьо и смачкано, пазя - ...
за спомен от тази любов.
Още съм там, на гарата чакам,
но този път влакът е нов.
Билетчето, синьо и смачкано, пазя - ...
658
1
Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...
808
5
Често ме питат какъв ми е проблемът, какво не ми е наред. И аз често се питам същото. И често си мисля, че проблемът ми е тя. Но тя не е конкретна личност. Няма си име, не знам как изглежда. Тя е просто един силует в мъглата, която наричат живот, и на която ни убеждават да се наслаждаваме постоянно. ...
562
Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...
1132
Хората са обсебени от онова, което не могат да разберат. От години се взират в небето, надявайки се някаква непозната форма на живот да долети на Земята с космически кораб и да ни разкрие тайните на вселената. Понякога обаче така наречените извънземни не се оказват толкова дружелюбни и единствената ...
642
Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва ...
745
Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...
714
1
2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...
566
Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единст ...
755
2
Власт, пари и огън
Момчето спеше дълбоко. Умря в съня си, бързо и безболезнено, Дек все пак не беше чудовище. Парите бяха добри, което напоследък си беше рядкост. Бързо и безболезнено. Така умря момчето, така умря последният наследник на трона на Ардорн. Кралят лежеше в гроба, а щяха да минат седмиц ...
Момчето спеше дълбоко. Умря в съня си, бързо и безболезнено, Дек все пак не беше чудовище. Парите бяха добри, което напоследък си беше рядкост. Бързо и безболезнено. Така умря момчето, така умря последният наследник на трона на Ардорн. Кралят лежеше в гроба, а щяха да минат седмиц ...
576
1
Не-принцът си мислеше, че е невъзможно да съжаляваш за нещо, което не съществува и винаги се смееше на другите по този повод. Смееше се на другите, които страдаха и изливаха чувствата си върху хартия, докато един ден тяхната съдба не го застигна. Принцесата, за разлика от него, беше аристократка и н ...
694
2
Тонката беше ядосан. Беше си пропуснал тренировката, което в неговия случай означаваше, че беше изпуснал кулминацията на деня. Нямаше да хвърля щанги по пода в залата, нямаше да грухти и пръхти, мъчейки се да се пребори с тежестите, но може би най-голямата загуба беше, че нямаше да проведе дежурния ...
1188
3
Господ и Дяволът бяха още деца и бяха оставени да си играят. Малко нелогично, предвид факта, че е невъзможно дете да създаде света, пък светът още не е съществувал, преди детето да порасне, но религията едва ли ще пострада от един парадокс повече. Както може да се очаква, Бог рисуваше, а Дяволът вся ...
773
1
По-голяма част от животите си прекарваме в надежди. По-голяма част от надеждите ни са напразни. Някои надежди се сбъдват, само за да ни покажат колко са били глупави и колко сме били глупави ние да повярваме, че нещо може да ни направи щастливи. Останалите просто забравяме и те остават затрупани няк ...
855
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
