Взе ръждивата ножица и отряза плитките си от усмивки. Плачеше й се, но не можеше да пророни сълза. Отвътре бушуваше солен океан, но очите й бяха пресъхнали. Плитките паднаха тежко на прашния, дървен под. Известно време ги гледаше, а после се наведе и ги вдигна. Прибра ги в кутията на спомените. Толкова много отрязани плитки имаше вътре, че капакът трудно се затваряше. Погледна се в мръсното огледало. Все още си беше тя. А й се искаше вече да е друга. Явно късата коса не я променяше достатъчно. Свали ефирната рокля от илюзии, а кожата отдолу беше посиняла от студ. Отвори дъбовата ракла, в която дремеха поне двайсетина подобни рокли - коя от коя по-гиздава и прибра поредната. Стоеше гола пред огледалото, мъртвешки бледа, толкова бледа, че образът й трудно се отразяваше. И пак си беше тя. Скъса нанизите от мънистени целувки около шията си, но следите останаха. Ядоса се. Отиде до огнището, огънят отдавна беше загаснал, само студено присъствие бе останало. Загреба с пълни шепи и покри със с ...