Някаквизми
https://www.youtube.com/watch?v=RaEg4KVz2sE
Elena Hasna interpretează senzațional "Je suis malade" (Lara Fabian)
Неделя. Пия си сутрешното кафе. Прозорецът ми гледа към Витоша. И аз се опитвам по навик да я видя, но ниските облаци са превзели пространството и сякаш се опитват да превземат и мен, но не са познали. Отивам при моето Писенце (РС -то), включвам го, а екранът ми предлага да ме залее с информация за актуалното състояние на пандемията, загиналите при катастрофи, е, и какво е доброто, което се е случило този ден. Пътем ми мина през ума, че и днес се е случило нещо добро. Тези облаци! За да изплувам си пуснах нещо случайно от реалити в YouTube. Голяма глътка кафе, хубава дръпка от цигарата, настаних се удобно и се загледах в изпълнението на Elena Hasna на песента на Lara Fabian "Je suis Malade". Усетих, че песента започна да резонира с проникналите в мен облаци и... на финала - сълзи! Представяте ли си, истински детски сълзи - от щастие! Страхотно, направо уникален край на клипа! Облаци ли? Слънце! И някак от само себе си ми изплува спомен. Не бях се връщал в БГ една година и реших да изненадам нашите. Отключих и уж влизам тихичко, но от другия край на антрето изникна мама. Първото, което се опита да ми каже, ми го казаха сълзите й и едва не припадна в прегръдката ми.
Минах на пауза, но не в дълбокото. Случайно ли попаднах на този клип, предизвикал спомена, или споменът, за да изплува, някак си е "предизвикал" тази случайност. С една дума, вече съм си аз. Отново стигнах до въпрос, чийто отговор не зная. Но съм сигурен, че това, което трябва да стане, става точно когато трябва. Вероятно мама ме мисли.
Значи, тръгвам...
© toti Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Финалът на написаното е като красив toe loop след това музикално изпълнение, което изгледах на малката Fabian.
-
Чудесно - интригуващо и завладяващо.
-
Изгледах клипчетата и на Тоти, и на Тони, напълни ми се душата...
Тоти, пишеш невероятно! Спомени, които ни карат да тръгнем... Браво! -
Понеже стана дума за сълзи, предизвикани по различни поводи, изгледах и клиповете. ми те са полезни, разреждат напрежението... Не съм гледала първото представяне, но на порасналата Жаклин плаках, докато изпълняваше, защото имаше силно въздействие...А за майчините сълзи...о, те разказват всичко насъбрало се- и очакване и безспокойство и радост от срещата!! Много, много пъти съм го преживявала и като майка и като дъщеря...А после изпращането обратно- там не "бивало" да се плаче, не било на хубаво, но сълзите се усещат...Хвърли ме в историята, Тоти!
-
Много е мило, Тоти. Като самия теб.
-
Тони, благодаря ти за двете препратки!
При децата чувствата са много чисти и истински,
необременени от излишни въпроси,
непознаващи мяра и контрол.
Нека ти е слънчево и топло! -
Тоти, прекрасно пишеш, така, както дишаш. Поздравявам те за това! Относно песента - изключително добре ми е позната. Преди шест години едно дете на 12, Жаклин Таракчи, в българското риалити България търси талант я изпя и затова получи Златен бутон. Класира се за финала. Изгледай докрай -
https://www.youtube.com/watch?v=JU6qEk4whto
Същото момиче Жаклин, вече на 18, преди броени дни спечели Гласът на България и на финала изпя същата песен -
https://www.youtube.com/watch?v=JrQPdy9pycA
Нека е хубав денят ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
