Някаквизми
https://www.youtube.com/watch?v=RaEg4KVz2sE
Elena Hasna interpretează senzațional "Je suis malade" (Lara Fabian)
Неделя. Пия си сутрешното кафе. Прозорецът ми гледа към Витоша. И аз се опитвам по навик да я видя, но ниските облаци са превзели пространството и сякаш се опитват да превземат и мен, но не са познали. Отивам при моето Писенце (РС -то), включвам го, а екранът ми предлага да ме залее с информация за актуалното състояние на пандемията, загиналите при катастрофи, е, и какво е доброто, което се е случило този ден. Пътем ми мина през ума, че и днес се е случило нещо добро. Тези облаци! За да изплувам си пуснах нещо случайно от реалити в YouTube. Голяма глътка кафе, хубава дръпка от цигарата, настаних се удобно и се загледах в изпълнението на Elena Hasna на песента на Lara Fabian "Je suis Malade". Усетих, че песента започна да резонира с проникналите в мен облаци и... на финала - сълзи! Представяте ли си, истински детски сълзи - от щастие! Страхотно, направо уникален край на клипа! Облаци ли? Слънце! И някак от само себе си ми изплува спомен. Не бях се връщал в БГ една година и реших да изненадам нашите. Отключих и уж влизам тихичко, но от другия край на антрето изникна мама. Първото, което се опита да ми каже, ми го казаха сълзите й и едва не припадна в прегръдката ми.
Минах на пауза, но не в дълбокото. Случайно ли попаднах на този клип, предизвикал спомена, или споменът, за да изплува, някак си е "предизвикал" тази случайност. С една дума, вече съм си аз. Отново стигнах до въпрос, чийто отговор не зная. Но съм сигурен, че това, което трябва да стане, става точно когато трябва. Вероятно мама ме мисли.
Значи, тръгвам...
© toti All rights reserved.
