Едно

- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм!
- Тогава защо ядеш вече трети бонбон заедно с опаковката му?! - учуди се тя.
- А, така ли?! - възкликна По Ни. - Затова ли са с толкова странен вкус?

Две

- ... Това е така, защото никой не може да покаже съвършенството - тъкмо казваше Дърт Пън.
- Хм, така ли? - замислено промърмори Гар Ван.
- Да - потвърди Кух Че Реп. - Най-много съвършенство в несъвършенството.
- И то само - продължи мисълта му Пън - ако направиш всичко възможно.
- Понякога не е достатъчно да направиш всичко възможно - възрази сенчестата.
- Защо? - попита Реп. - Никой не очаква чудеса!
- А може би точно това е проблемът - въздъхна Гар Ван.

Сладкиш

Онзи ден Дърт Пън подучи На Хал Че как да изкрънка едно сладкишче от кулинарните вълшебства на леля На Ка Жи Ма. След успешното справяне с мисията Че занесе плячката на Пън, за да си я разделят. Премъдрият старателно наряза сладкишчето на две неравни части и естествено взе за себе си по-голямата.
- Учителю Пън - възмути се хлапето - ако аз бях на ваше място, щях да взема за себе си по-малкото парче!
- Но какъв е проблемът тогава? - невъзмутимо, както винаги му отговори Дърт Пън - Нали и така то пак е за теб...
- Яш по-ързу, ч'мо'е и т'ва дъ не устане зъ теб! - посъветва го Но Щен Вълк, претичвайки в този момент покрай тях, захапал една меденка в уста.

Ведрина

- Раз, два, три, четири - бодро броеше Ко Та Рак в ритъм с музиката, която се разнасяше от музикалната кутия.
... Беше невъзможно рано сутринта - някъде около десет и нещо...
- Пет, шест, седем, осем - отброяваше котакът, докато цялата групичка подскачаше и размахваше крайници.
... Гар Ван и Но Щен Вълк се появиха на двора, разтърквайки невярващо сънливите си очи, за да проверят каква е тази дандания...
- Раз, два, три, четири - броеше Ко и заедно с Плъх Чо, Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу се чекнеха в ритъма на музиката.
- КАКВА Е ТАЗИ ДАНДАНИЯ?! - провикна се Гар Ван.
- Как каква?! - учуди се Ко Та Рак. - Играем ведрина!
- Ко - възкликна сенчестата. - Ти нормален ли си?!
- Сутринта беше - обади се Плъх Чо.
- Да бе... - промърмори Но Щен Вълк.
- Още не е станало сутринта! - възмути се Гар Ван.
- Как така?! - учуди се Мър Мър.
- Слънцето вече грее! - добави Мър Мяу.
- Значи трябва да е най-малкото сутрин - заключи Ко Те.
- Ето - ухили се Ко Та Рак - нали знаеш, попитай децата, за да ти кажат очевидната истина...
- Ах този Сянка - кисело измърмори Гар Ван. - От какъв зор му я даде тази кутия?!

 из Записки от кръчмата - За шансовете

- Това са пълни глупости! - възкликна една вечер Уа Шо Ро. - Как така шансът да се падне "тура" ще е по-малък от 50%?!
- Естествено, че е по-малък! - повиши глас и Ко Та Рак. - От къде на къде пък ще е 50%?! Но, кажи му, моля те!
Но Щен Вълк хвърли разсеян поглед към грингъра и му каза:
- Казвам ти! - после се върна обратно към партията шах, която играеше с Гар Ван.
- Добре - бавно си пое няколко пъти дъх, за да се успокои Уа Шо Ро - Това са прости сметки. Съществува равен шанс да се паднат "ези" или "тура". Има всичко на всичко сто процента. Следователно се падат 50% за едното и 50% за другото. Защо не си съгласен?
- Първо - започна да изброява на нокти Ко Та Рак - Съгласен съм, че шансовете на "ези" и "тура" са равни.
- Второ... - извади втори нокът котакът - Прав си, че процентите са общо сто.
- Но трето... - продължи да изрежда Ко Та Рак, след като си сръбна малко какао. - Тези сто процента се разделят между "ези", "тура" и нищожната вероятност да се падне "калъч". Следователно не може шансът за "тура" да е 50%.
- Шах и мат! - каза в този момент Гар Ван.