Ирина стоеше изправена до прозореца в кварталното кафене, до нея бе Мая и си говореха за нещо, когато вратата се отвори и влезе той. Не го беше виждала от години. Той явно бързаше за някъде, защото я забеляза едва в последния момент, преди да влезе в другата зала ( след ремонта през изминалата година сега кафето се състоеше от две зали, като новата или вътрешната бе доста по-добре обзаведена и съответно по-посещавана, но старите клиенти като Ирина и Мая, които идваха тук още от отварянето, предпочитаха да прекарват времето си както преди на оръфаните фотьойли и леко поочукани масички, спомените тук бяха толкова много, шушукаха от всеки ъгъл в това помещение...), върна се и застана пред нея, поздрави я и я попита как е.
- Добре съм. – отвърна Ирина учтиво и на свой ред попита как е той и как вървят нещата при него.
Едва тогава той забеляза Мая, с която се познаваше много преди да разбере за съществуването на Ирина, много преди да се влюби в Ирина. Те нямаха какво толкова да си кажат, та ...