По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху полето- точно там където беше краят на улицата. Отряза „главите“ на житата и те паднаха отмалели върху черната земя.
На сутринта Баба Рада разбутваше с бастуна си локвите и правеше път на струята останала течаща вода да намери своя изход. Тя повдигна погледа си и каза: „Божеее“! –сякаш искаше някой да я чуе и коленичи с очи към небето. Точно в този миг се плисна камбанен звън от старата черква. Звукът беше с дълги паузи. Много бързо дойде вестта до Рада, също като стихията. На братовото й дете – внучето, същата вечер влезе в обятията на небето. Рада не беше виждала очите на Матейчо от дълги години. Тя понякога крадешком виждаше края на неговите забързани стъпки и снага от дувара зад който г ...