Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха достъпни за тях. Въпреки че работеха по дванадесет часа и нямаха време за децата си, накрая нямаха пари поне да им купят мечтаните подаръци. Напрежение, а не вълшебство витаеше във въздуха. На всичкото отгоре, светлините на уличните лампи едва мъждукаха, с което отлагаха празничната еуфория за някоя друга, по-добра година, в която финансовата криза и нейните уродливи деца ще да бъдат добре забравено минало.
Коста, петгодишен хлапак от краен столичен квартал, се радваше на настъпващия празник по свой начин. Смътно си спомняше отминалата Коледа. Не можеше да си прости, че след празничната вечеря на Бъдни вечер заспа и не успя да дочака добрия старец да влезе през прозореца – комините в блоковете ...