Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе празно се запълни от бледо червена цифра 5. "Точно както предполагах", измърмори под носа си Яна и този път заби изморения си поглед в учебника, вече нямаше какво да я разсейва от това да усвои информацията написана там. ..
През следващите двадесет минути не се случи нищо интересно, от време на време момичето вдигаше погледа си, за да изпита себе си дали е запомнила прочетеното, а след това отново го смъкваше.
„Бърз влак No1622 от Пловдив за София пристига на втори коловоз! На втори коловоз пристига бърз влак от Пловдив за София!“
Думите излизащи от уредбата ни най-малко не разконцентрираха младата дама, тя много добре знаеше, че има още три минути да дочете вече започната страница и все пак да ...