4 feb 2015, 9:36

Обект на подигравка

  Prosa » De humor
970 0 8

Obra no adecuada para menores de 18 años

2 мин за четене

 

 

                   Присмивате се всеки ден на някоя заблудена душа! Дори и да не признавате или осъзнавате, това е така! Неволно се подиграваме на нечие съществуване в мрак.

              

            Сравняваме другите със себе си и се успокояваме, че сме по-добри. Вярвайте зад вашия гръб точно, в този момент някой бълва змии и гущери. Някой, който после ще ви прегърне приятелски. Като човек, предаван от "приятели", гаранитрам, че болката е неминуема! Продължавате напред уж, че раните са зараснали, но всеки може да ви срине, ей така просто и без много усилия. Душата ви е болна! 

                     Възможно е да се появи вашата любов. Човек, който ще ви обича и лекува, ще ви прави щастлив! Внимавайте скъпи заблудени души, може да станете обект на подигравка!  Ами ако и любовта е фалшива?! 

        Да мина направо. Ще ви разкажа за Пенка. Една заблудена женска, изцедена от живота. Тя беше на около 40 години. Живееше сама, сестра й Росица беше заминала за Великата Чужбина да дири работа, та да изхранва шестте си деца. Пенка не харесваше зетя си, той пиеше а и беше простак от класа. Затова същата душица се радваше лудо, когато натрапниците се изнесоха.

               Една вечер, докато наш'та Пенка се прибираше от работа, пред нея се изправи един жребец. Ма той хубав, ма те едни мускули, ма то едно чудо! Нашта Пена седи и го зяпа, дъх не може си поеме. "Олее какво парче, глeдаш ли ти?! Ще те сваля аз тебе пък да не се казвам Пенка!"- канила му се тя в своите мисли. 

Какво смятате станало?! Доближила се и с треперещ глас започнала да го разпитва:

                       - Добър вечер, младежо! Вие тук ли живеете?

                       - Добър вечер, госпожо! Не живея тук, на гости съм в един приятел.

    "Брей виж ти значи възможно е да правим тройка!" - замислила се Пена и почервеняла цялата.

                 - Госпожица, драги! Аз съм свободна птичка не се давам на кой да е! - казала тя и му намигнала.

 "Каква кранта!" Не съм виждал по-грозна жена от тая! Че и стара на всичко отгоре!" - отвращавал се вътрешно момъкът, но на Пенка се усмихнал. 

               "Айде отиде! Намерих си и аз мъж! Тая палава усмивка, навярно с поглед ме съблича" - изчервила се отново наша Пена.

                       Съседката на Пенка - баба Радка гледала отгоре като най-голямата клюкарка. "Тая Пена, развратница голяма! Стой и гледай как утре целия квартал ще разбере, че с непълнолетен се задява!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александрина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря искрено на вашата критика! Благодаря на моите психолози,които установиха,че имам болен мозък! Бъдете живи и здрави!
  • За мен този текст е провокация. Червената точка показва, че е предназначен за "големи", хумористичната категория се присмива на всички прочели безмислицата и решили да търсят смисъл в него. Така те и самия текст, се превръщат в "обект на подигравка"...да не повярваш на годините....
  • Ох,ох, ох... горката Пена, горката баба Радка, горкият мистър Мускул!!!
  • Грешка като извратено мислене не може лесно да се поправи, дори да се покаже - няма да се види, в текстовете сме това, което чувстваме, изразени по "себе си", със собствена "аранжировка".
    А авторът може би точно този ефект е гонил - това е най-хумористичното в текста, че нито хумор има, нито червена точка. Баба Радка да се произнесе ако не е така...
  • Така е, Даниел, но и като аматьор трябва да имаш идея какво правиш, а тук идея изобщо отсъства. От началото до края няма никакъв смисъл, целия текст е една грешка. И аз не се имам за кой знае какъв писател, но като читател това "произведение" не ми дава нищо.

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...