4 февр. 2015 г., 09:36

Обект на подигравка

969 0 8

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

2 мин за четене

 

 

                   Присмивате се всеки ден на някоя заблудена душа! Дори и да не признавате или осъзнавате, това е така! Неволно се подиграваме на нечие съществуване в мрак.

              

            Сравняваме другите със себе си и се успокояваме, че сме по-добри. Вярвайте зад вашия гръб точно, в този момент някой бълва змии и гущери. Някой, който после ще ви прегърне приятелски. Като човек, предаван от "приятели", гаранитрам, че болката е неминуема! Продължавате напред уж, че раните са зараснали, но всеки може да ви срине, ей така просто и без много усилия. Душата ви е болна! 

                     Възможно е да се появи вашата любов. Човек, който ще ви обича и лекува, ще ви прави щастлив! Внимавайте скъпи заблудени души, може да станете обект на подигравка!  Ами ако и любовта е фалшива?! 

        Да мина направо. Ще ви разкажа за Пенка. Една заблудена женска, изцедена от живота. Тя беше на около 40 години. Живееше сама, сестра й Росица беше заминала за Великата Чужбина да дири работа, та да изхранва шестте си деца. Пенка не харесваше зетя си, той пиеше а и беше простак от класа. Затова същата душица се радваше лудо, когато натрапниците се изнесоха.

               Една вечер, докато наш'та Пенка се прибираше от работа, пред нея се изправи един жребец. Ма той хубав, ма те едни мускули, ма то едно чудо! Нашта Пена седи и го зяпа, дъх не може си поеме. "Олее какво парче, глeдаш ли ти?! Ще те сваля аз тебе пък да не се казвам Пенка!"- канила му се тя в своите мисли. 

Какво смятате станало?! Доближила се и с треперещ глас започнала да го разпитва:

                       - Добър вечер, младежо! Вие тук ли живеете?

                       - Добър вечер, госпожо! Не живея тук, на гости съм в един приятел.

    "Брей виж ти значи възможно е да правим тройка!" - замислила се Пена и почервеняла цялата.

                 - Госпожица, драги! Аз съм свободна птичка не се давам на кой да е! - казала тя и му намигнала.

 "Каква кранта!" Не съм виждал по-грозна жена от тая! Че и стара на всичко отгоре!" - отвращавал се вътрешно момъкът, но на Пенка се усмихнал. 

               "Айде отиде! Намерих си и аз мъж! Тая палава усмивка, навярно с поглед ме съблича" - изчервила се отново наша Пена.

                       Съседката на Пенка - баба Радка гледала отгоре като най-голямата клюкарка. "Тая Пена, развратница голяма! Стой и гледай как утре целия квартал ще разбере, че с непълнолетен се задява!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря искрено на вашата критика! Благодаря на моите психолози,които установиха,че имам болен мозък! Бъдете живи и здрави!
  • За мен този текст е провокация. Червената точка показва, че е предназначен за "големи", хумористичната категория се присмива на всички прочели безмислицата и решили да търсят смисъл в него. Така те и самия текст, се превръщат в "обект на подигравка"...да не повярваш на годините....
  • Ох,ох, ох... горката Пена, горката баба Радка, горкият мистър Мускул!!!
  • Грешка като извратено мислене не може лесно да се поправи, дори да се покаже - няма да се види, в текстовете сме това, което чувстваме, изразени по "себе си", със собствена "аранжировка".
    А авторът може би точно този ефект е гонил - това е най-хумористичното в текста, че нито хумор има, нито червена точка. Баба Радка да се произнесе ако не е така...
  • Така е, Даниел, но и като аматьор трябва да имаш идея какво правиш, а тук идея изобщо отсъства. От началото до края няма никакъв смисъл, целия текст е една грешка. И аз не се имам за кой знае какъв писател, но като читател това "произведение" не ми дава нищо.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...