19 mar 2009, 0:59

Обещанията

  Prosa » Cartas
1.5K 0 0
1 мин за четене

 Откъде се взе тази хладна усмивка?

 Псевдозагриженият поглед на вечнолутаща се сянка...

 Не те чаках - очаквах те.

 Като поредна ударна доза смущение в съня.

 Две изречения недовършени, недообмислени и прости, подхвърлени сред шумотевица в нощта.

 Две тела, изтощени от напрежението на още една отиваща си година.

 Две лица мрачни, отричащи нанесеното поражение.

 В нашата война няма победител - и двамата загубихме.

 И сега единственото, което ще направим, е да се заключим -

всеки сам в своята крепост, издигната, за да се пази от нашествията

на страха, на доверието, любовта...

Може би животът беше щедър към нас - даде ни шанс, който ние така безгрижно отхвърлихме.Обещахме си да не вярваме, да не искаме, да не мечтаем.И все така да обръщаме гръб на истината.

 Какво ни остана от всичко това?

 Проклетата сигурност, че нямаме какво да губим.

 А вероятно и съмнението, че в някакъв следващ ден ще се срещнем отново,

 на прага на Страшния съд, обвинени и осъдени заради мечтите, които си спестихме.

 Ала тогава крепостите ни ще бъдат разрушени, бариерите - строшени, а желанията ни - изпепелени.

 И ще бъде прекалено късно, за да съжаляваме.

                                                                                                         24 Декември 2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...