Mar 19, 2009, 12:59 AM

Обещанията

  Prose » Letters
1.5K 0 0
1 min reading

 Откъде се взе тази хладна усмивка?

 Псевдозагриженият поглед на вечнолутаща се сянка...

 Не те чаках - очаквах те.

 Като поредна ударна доза смущение в съня.

 Две изречения недовършени, недообмислени и прости, подхвърлени сред шумотевица в нощта.

 Две тела, изтощени от напрежението на още една отиваща си година.

 Две лица мрачни, отричащи нанесеното поражение.

 В нашата война няма победител - и двамата загубихме.

 И сега единственото, което ще направим, е да се заключим -

всеки сам в своята крепост, издигната, за да се пази от нашествията

на страха, на доверието, любовта...

Може би животът беше щедър към нас - даде ни шанс, който ние така безгрижно отхвърлихме.Обещахме си да не вярваме, да не искаме, да не мечтаем.И все така да обръщаме гръб на истината.

 Какво ни остана от всичко това?

 Проклетата сигурност, че нямаме какво да губим.

 А вероятно и съмнението, че в някакъв следващ ден ще се срещнем отново,

 на прага на Страшния съд, обвинени и осъдени заради мечтите, които си спестихме.

 Ала тогава крепостите ни ще бъдат разрушени, бариерите - строшени, а желанията ни - изпепелени.

 И ще бъде прекалено късно, за да съжаляваме.

                                                                                                         24 Декември 2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...