не ме е страх от теб
не ме плашиш с тъмните си улици
научила съм всяка дупка
всеки електричен стълб
знам как да избегна светофарите
оставила съм трохи от душата си
в подлезите ти
виждам стъпките си по булевардите ти
разходила съм най-красивите си рокли
в сърцевината ти
там, където най-силно туптиш
усмихвала съм се на мъже зад ъглите ти
държала съм ръцете на жени в светлините
на уличните ти лампи
хранила си сърцето ми
в четири сутринта
хранила съм гълъбите ти
бездомните кучета
приютявала съм демоните ти
ти си душила моите с мъглите си
обичала съм в теб
тичала съм по пустите ти улици
губила съм се в тълпите на площадите
изневерявала съм пред очите ти
а ти все така ме приемаш
в себе си
позволяваш ми
да те наричам свой дом
не ме плашиш
не ме е страх от тишината ти
не ме интересува, че понякога си сива
ще продължавам да лежа
в прегръдките ти
там, в сърцевината
където най-силно туптиш