Feb 14, 2015, 10:23 PM

Обет

  Prose
667 0 0
1 min reading

не ме е страх от теб
не ме плашиш с тъмните си улици
научила съм всяка дупка
всеки електричен стълб
знам как да избегна светофарите
оставила съм трохи от душата си
в подлезите ти
виждам стъпките си по булевардите ти
разходила съм най-красивите си рокли
в сърцевината ти
там, където най-силно туптиш
усмихвала съм се на мъже зад ъглите ти
държала съм ръцете на жени в светлините
на уличните ти лампи
хранила си сърцето ми
в четири сутринта
хранила съм гълъбите ти
бездомните кучета
приютявала съм демоните ти
ти си душила моите с мъглите си
обичала съм в теб
тичала съм по пустите ти улици
губила съм се в тълпите на площадите
изневерявала съм пред очите ти
а ти все така ме приемаш
в себе си
позволяваш ми
да те наричам свой дом
не ме плашиш
не ме е страх от тишината ти
не ме интересува, че понякога си сива
ще продължавам да лежа
в прегръдките ти
там, в сърцевината
където най-силно туптиш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...