Човек се обезкръвява след продължително практикуване на презрението.
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се търсят скритите драскотини.
Но малкият човек! Прекланям се пред упоритостта, с която преследва и постига малките си цели, които е сбъркал с големи. Прекланям се и пред вярата му... вярата му в собственото си безсмъртие. Истината е, обаче, че след малкия човек остава само мъничка и бързо заличима слузеста следа. Прекланям се пред упоритостта му да отрече или постави под съмнение собствената си нищожност. Факт е, обаче, че тази мисъл почва да го гризка по някое време, да прави язви в мозъка му. Тогава започва да практикува презрение.
Малкият човек бързо постига целите си - купува материални активи, създава семейство, деца, сяда на дивана в хола и в един момент разбира, че не му остава какво да пр ...