Обгърната от мъглата

Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше притеснение от неизвестността. Гледайки в една точка, тя разбра, че се е изгубила. Изгубила се е не само в гъстата, непроходима гора, но и в самата себе си. Къде беше изчезнало чувството на радост, безгрижност и спокойствие? Някъде в миналото. Кейт не можеше да познае собствената си личност от толкова промени. В стремежа си да се хареса на всички, тя беше забравила за най-важното - да се хареса на себе си. Когато се оглеждаше рано сутрин, тя виждаше едно непознато за нея, тъжно лице, което сякаш ù припомняше за всичкото зло на този свят. И така тя започваше деня си. На училище Кейт нямаше много приятели. Имаше си само Айлин и Бетина, които се вълнуваха само от собствените си персони, и от момчетата около тях. Кейт не желаеше връзка с никого, защото самата тя не можеше да се обича, а как ще обича някой друг тогава? Колко мъка имаше в погледа ù, когато казваше на поредното влюбило се в нея момче, че не иска гадже в момента. И колко по-тъжна ставаше, когато виждаше момчето да се отдалечава, видимо наранено от нея. Вече ù беше омръзнало. А вкъщи, вкъщи я чакаха 4 сестри, които бяха вечно недоволни и гладни. Кейт правеше всичко възможно, за да задоволява техните нужди, но тя беше толкова самотна... А майка ù беше оставила всичко на нея, заминавайки с младото си гадже. Баща тя нямаше, беше я изоставил още като бебе. И така, сега тя изпълняваше всичките роли вкъщи, без една - тази на детето. И днес, когато тя напусна целия този живот, бягайки в гората, тя разбра - даже и природата ще бъде по-грижовна към нея, отколкото онзи свят, в когото беше израснала, и с когото беше свикнала. Дали ще остане в гората, зависи само от нея. Защото колкото и красива да е природата, няма нищо по-хубаво от любовта, обичта и приятелството, които тя няма да намери там. Вървейки още няколко часа, тя разбра и това. Но как да се върне, като не знаеше пътя? Може ли да го намери, или вече е твърде късно? Ще я пожалят ли и горските животни, или ще я разкъсат на парченца? Може би... Неизвестността, безжалостна и безмилостна като смъртта, седеше пред нея. Но Кейт и не се страхуваше от нея.

Следва продължение.. ;]

:D