2 мин reading
Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше притеснение от неизвестността. Гледайки в една точка, тя разбра, че се е изгубила. Изгубила се е не само в гъстата, непроходима гора, но и в самата себе си. Къде беше изчезнало чувството на радост, безгрижност и спокойствие? Някъде в миналото. Кейт не можеше да познае собствената си личност от толкова промени. В стремежа си да се хареса на всички, тя беше забравила за най-важното - да се хареса на себе си. Когато се оглеждаше рано сутрин, тя виждаше едно непознато за нея, тъжно лице, което сякаш ù припомняше за всичкото зло на този свят. И така тя започваше деня си. На училище Кейт нямаше много приятели. Имаше си само Айлин и Бетина, които се вълнуваха само от собствените си персони, и от момчета ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up