Обичам те!
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и
необикновено момиче, което някога
съм срещал!
- Инна, добре ли си? – притеснен попита Влади, когато застана пред нея.
Тя бе паднала на колене и плачеше.
- Влади? – изхлипа – Какво правиш тук?
- Забрави си телефона и дойдох да ти го върна. Явно е било точно навреме.
И наистина бе навреме, повярвайте ми. Ако се чудите какво става, тази гледка можеше да се опише така – часът бе единадесет през нощта, наоколо нямаше никого, нито жива душа. Преди малко Инна си бе тръгнала от Влади, който бе неин годеник и точно в една малка уличка я бе пресрещнал Стоян. Той бе бившият ù приятел. Напусна го, защото много пиеше и често я удряше. Тъкмо го бе забравила и ето, че той сега стоеше пред нея и сочеше зареден пистолет срещу Влади. ...