Обичам те... Въпреки теб!
2 мин за четене
Обичам те... чувствам, че и ти обичаш мен. Но защо, защо, кажи, го показваш по такъв начин. Измъчваш ме... дразниш ме, обичаш да виждаш как страдам. Обичаш да виждаш как плача... Обичаш да плача, нали!? Кара те да се чувстваш жив?!
Обичаш ме, нали?! Защо тогава си толкова жесток с мен. Защо, когато те прегръщам, си така студен, а на целувките ми отвръщаш с този поглед, който сякаш нищо не казва. Сякаш не ме виждаш, сякаш дори не искаш да ме познаваш. Обичаш ме, но когато поискам да сме заедно, бягаш надалеч, оставяш ме сама всяка нощ и никога не даваш обяснение. Понякога, когато знаеш, че съм изгубила всякаква надежда, се обаждаш... тогава няма по-мил човек на света. Говориш хубави неща, обещаваш да сме заедно до края на света, казваш, че следващия ден ще ме направиш най-щастливата жена... а после, после отново и отново не звъниш. И аз чакам... страдам си самичка вкъщи. Обаждам ти се, а ти затваряш телефона. И когато най-после отново започна да се примирявам, се обаждаш отново. И когато те виждам, не мога да сдържа сълзите си. Плача, защото ми липсваш, плача, защото те обичам... И когато ме вземеш в прегръдките си, забравям всичко, което си ми сторил. Забравям начина, по който съм се чувствала дни наред. Само една твоя дума, само една усмивка ме карат да залича всички страдания и да се родят
нови надежди. И когато гледам в очите ти, изглеждаш толкова искрен, толкова истински, толкова влюбен... толкова... почти колкото мен.
А после пак... после всичко почва отначало. И надеждите рухват вече не за дни, а за часове. Рухват, когато ти позваня и ти отново затвориш телефона. Рухват, когато не отговаряш на съобщенията ми... Рухват, когато не се обаждаш...
И после... после пак и пак. Не звъниш дни, седмици дори. Няма те. Казват, че очи, които не се виждат, се забравят. Така и аз се опитвам да направя, да забравя твоите очи. Но ти не можеш да го позволиш, нали?! И затова пък се появяваш. Не искаш да ме оставиш на мира. Обичаш ме сигурно, така си мисля аз... Но живея в постоянен страх, непрестанни страдания. Не мога да те имам когато те поискам, не мога да те забравя, защото и това не ми позволяваш. Доставя ти сякаш удоволствие да виждаш как се влача безпомощна, как не мога да направя нищо, как за първи път в живота си съм толкова безсилна.
Откакто ти се появи, съм друга. Станах слаба и безхарактерна. Вече не съм онази, предишната жена, която си играеше с всички наоколо. Сега съм онази, останалата без мечти. Понякога се прокарва някоя останала надежда, изгубила пътя към безкрая, която ме кара да си стъпя отново на краката, но това не е за дълго. Ден - два живея, потънала в старите мечти и после пак... И страдам, а на теб това явно ти харесва. Обичаш да знаеш, че имаш власт над мен, че винаги, когато поискаш може да се обадиш и аз никога няма да ти обърна гръб. Харесва ти да знаеш, че някой те обича въпреки всичко, което правиш, въпреки всичко, което си самият ти... Харесва ти да знаеш, че винаги ще има някой, който да страда за теб. Някой, който дава цялото си същество само и само да си щастлив... пак ти!
Обичам те... ти мен не знам... Да, може би... или по-скоро не... или да... Нямам отговор. Обичам те не заради това, което си ти... а въпреки това, което си!
Обичаш ме, нали?! Защо тогава си толкова жесток с мен. Защо, когато те прегръщам, си така студен, а на целувките ми отвръщаш с този поглед, който сякаш нищо не казва. Сякаш не ме виждаш, сякаш дори не искаш да ме познаваш. Обичаш ме, но когато поискам да сме заедно, бягаш надалеч, оставяш ме сама всяка нощ и никога не даваш обяснение. Понякога, когато знаеш, че съм изгубила всякаква надежда, се обаждаш... тогава няма по-мил човек на света. Говориш хубави неща, обещаваш да сме заедно до края на света, казваш, че следващия ден ще ме направиш най-щастливата жена... а после, после отново и отново не звъниш. И аз чакам... страдам си самичка вкъщи. Обаждам ти се, а ти затваряш телефона. И когато най-после отново започна да се примирявам, се обаждаш отново. И когато те виждам, не мога да сдържа сълзите си. Плача, защото ми липсваш, плача, защото те обичам... И когато ме вземеш в прегръдките си, забравям всичко, което си ми сторил. Забравям начина, по който съм се чувствала дни наред. Само една твоя дума, само една усмивка ме карат да залича всички страдания и да се родят
нови надежди. И когато гледам в очите ти, изглеждаш толкова искрен, толкова истински, толкова влюбен... толкова... почти колкото мен.
А после пак... после всичко почва отначало. И надеждите рухват вече не за дни, а за часове. Рухват, когато ти позваня и ти отново затвориш телефона. Рухват, когато не отговаряш на съобщенията ми... Рухват, когато не се обаждаш...
И после... после пак и пак. Не звъниш дни, седмици дори. Няма те. Казват, че очи, които не се виждат, се забравят. Така и аз се опитвам да направя, да забравя твоите очи. Но ти не можеш да го позволиш, нали?! И затова пък се появяваш. Не искаш да ме оставиш на мира. Обичаш ме сигурно, така си мисля аз... Но живея в постоянен страх, непрестанни страдания. Не мога да те имам когато те поискам, не мога да те забравя, защото и това не ми позволяваш. Доставя ти сякаш удоволствие да виждаш как се влача безпомощна, как не мога да направя нищо, как за първи път в живота си съм толкова безсилна.
Откакто ти се появи, съм друга. Станах слаба и безхарактерна. Вече не съм онази, предишната жена, която си играеше с всички наоколо. Сега съм онази, останалата без мечти. Понякога се прокарва някоя останала надежда, изгубила пътя към безкрая, която ме кара да си стъпя отново на краката, но това не е за дълго. Ден - два живея, потънала в старите мечти и после пак... И страдам, а на теб това явно ти харесва. Обичаш да знаеш, че имаш власт над мен, че винаги, когато поискаш може да се обадиш и аз никога няма да ти обърна гръб. Харесва ти да знаеш, че някой те обича въпреки всичко, което правиш, въпреки всичко, което си самият ти... Харесва ти да знаеш, че винаги ще има някой, който да страда за теб. Някой, който дава цялото си същество само и само да си щастлив... пак ти!
Обичам те... ти мен не знам... Да, може би... или по-скоро не... или да... Нямам отговор. Обичам те не заради това, което си ти... а въпреки това, което си!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
И благодаря за коментара!
