Обичта ми
Обичам те всяка минутка от дните си. Обиквам те дори по–силно. Обичам те, защото всеки път, когато ме погледнеш, твоята енергия ме кара да се усмихвам, дори и да съм плакала. Обичам те, защото, хванеш ли ръката ми, усещам топлината в теб. Прегърнеш ли ме, усещам как сърцата ни бият заедно, като че ли са в едно тяло. Доближиш ли пръстите си до моите, те се сливат, както капка от безкрайния дъжд се слива с морето. Защото, докато не те срещнах, търсих някого, който да ме допълва, да ме разбира с поглед и този някой си ти. Обичам те, защото усещам, че слушаш сърцето ми. Погалиш ли косите ми, сякаш политам с птиците. Обичам те, защото, когато се радвам, ти си по-радостен и от мен. Когато съм тъжна, ти тъгуваш по–силно от мен. Всяка секунда, прекарана с теб, е като едно стъпало по–нагоре към рая. Там, където са моите малки светулки – звездите. Но там ще съм само с теб. Обичам те, когато мълчиш, защото това ми е достатъчно. Обичам звучността, с която произнасяш името ми. Обичам те, но не знам дали и тези две думички не са прекалено слаби, за да изразят това, което изпитвам.
© Мария Грънчарова Todos los derechos reservados