Обичта ми

Обичта ми

Обичам те всяка минутка от дните си. Обиквам те дори по–силно. Обичам те, защото всеки път, когато ме погледнеш, твоята енергия ме кара да се усмихвам, дори и да съм плакала. Обичам те, защото, хванеш ли ръката ми, усещам топлината в теб. Прегърнеш ли ме, усещам как сърцата ни бият заедно, като че ли са в едно тяло. Доближиш ли пръстите си до моите, те се сливат, както капка от безкрайния дъжд се слива с морето. Защото, докато не те срещнах, търсих някого, който да ме допълва, да ме разбира с поглед и този някой си ти. Обичам те, защото усещам, че слушаш сърцето ми. Погалиш ли косите ми, сякаш политам с птиците. Обичам те, защото, когато се радвам, ти си по-радостен и от мен. Когато съм тъжна, ти тъгуваш по–силно от мен. Всяка секунда, прекарана с теб, е като едно стъпало по–нагоре към рая. Там, където са моите малки светулки – звездите. Но там ще съм само с теб. Обичам те, когато мълчиш, защото това ми е достатъчно. Обичам звучността, с която произнасяш името ми. Обичам те, но не знам дали и тези две думички не са прекалено слаби, за да изразят това, което изпитвам.