3 jul 2008, 18:01

Обикновено чудо

  Prosa » Relatos
911 0 1
1 мин за четене

Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето  му беше едната стена, а други стени нямаше. Трябваше да бъде отворен за посетители.
В този град попадна Той. Беше изморен и няколкото крайпътни капанчета го привикаха с прохладни питиета, от които се възползва, за да достигне момент на безразличие.
При толкова много ежедневни обикновености, които му се случваха, той си мечтаеше за някакво чудо, точно тук и точно този ден. Дори не предполагаше, че то, само след няколко часа, щеше да се яви пред него и той, щеше да потъне в дълбините му като водолаз, откриващ необятните тайни на дъното...
Времето летеше. Изпитото количество алкохол също. Лекота заля мислите и чудото беше нещо, за което дори и не се сещаше. Предстоеше една важна среща, за която той дори се колебаеше да реши дали да не я остави за друг път...
В края на краищата скуката и еднообразният вкус на алкохола сами поведоха краката му към местото на срещата, а часовникът, отброявайки стъпките, приближаваше точния момент.
Не закъсня. С леко главоболие и почти без настроение, той пристигна там, за където всъщност беше тръгнал още от сутринта.
Чувстваше се не на местото, докато от някъде не се появи Тя. Невероятна и приказна, с любвеобилен поглед, пронизващ невидимите неща, които конвулсивно потръпваха дълбоко в него. Той се опита да изглежда безразличен, но магнит сякаш привличаше погледа  му към нея.
Зачуди се дали е влюбен... Всъщност, отговори на каквито и да е въпроси не представляваха неговото любопитство. Той не знаеше от кое се чувстваше толкова опиянен. Възможно ли беше в един обикновен ден да се случи чудо? Едно Обикновено Чудо....
Да! Той си спомни. Някога беше гледал пиеса или филм с такова заглавие. А сега вече беше част от персонажа.
Чудото, което стоеше пред него. Обикновеното като всеки ден, което вече май си отиваше.

(Следва)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • преди продължението си оправи някои недомислици.
    "... не позволяваха дори за съмнения.", "отговори на каквито и да е въпроси не представляваха неговото любопитство."...

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...