Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше ги, чуваше смехът им, шегите им и отново реши, че това е само сън. И в този миг пред нея застана Тот.
- Ела! - заповяда ѝ той. - Седни! - тонът му бе строг но някак бащински. Тя се подчини. Беше се обърнал с гръб към нея смесваше някакви прозрачни течности. - Какво ще ме правиш? - изплашена попита тя.
- Спокойно, стой си спокойно!
- Днес се нарани лошо Лицето ти ръцете ти ще останат грозни следи, не мога да го позволя, ти си съвършена и такава трябва да останеш до края! Това което държа в ръцете си е еликсир от вечната младост, ще ти поръся капки от него в раните! Така ще залича всички следи от изгарянето и утре.. сама ще си отговориш на въпроса - дали това, което преживяваш, е сън или е сама ...