Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание за основа на всичко. Вместо да му пее „Хей ръчички, хей ви две” тя му набиваше в главата къде и как трябва да ги държи, а не да ги мята като някакво шимпанзе край себе си. Приказките за нея бяха ала-бала и беше много по-важно отрочето да се научи да седи под прав ъгъл на стола, а не да е като нагънат плазмодий.
- Виж какво, мама!- почваше лекциите си тя и му редеше железобетонни доводи – Не се знае дали ще станеш учен мъж, мозъчен хирург или велик художник. Нищо се не знае. Може да излезеш същия тъпак като баща си, боже опази, затова ще наблегнем на доброто възпитание. С него винаги можеш да замажеш пропуските в умственото развитие и да шашнеш и бъдещите кандидат-булки и бъдещите работодате ...