Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание за основа на всичко. Вместо да му пее „Хей ръчички, хей ви две” тя му набиваше в главата къде и как трябва да ги държи, а не да ги мята като някакво шимпанзе край себе си. Приказките за нея бяха ала-бала и беше много по-важно отрочето да се научи да седи под прав ъгъл на стола, а не да е като нагънат плазмодий.
- Виж какво, мама!- почваше лекциите си тя и му редеше железобетонни доводи – Не се знае дали ще станеш учен мъж, мозъчен хирург или велик художник. Нищо се не знае. Може да излезеш същия тъпак като баща си, боже опази, затова ще наблегнем на доброто възпитание. С него винаги можеш да замажеш пропуските в умственото развитие и да шашнеш и бъдещите кандидат-булки и бъдещите работодатели. Ти покажи стил, па те нека те оборят с можене. Ей го баща ти! Една супа не може да изяде като хората. През два етажа го чуват как сърба…
След уводната лекция мама Поликсена отваряше старата книга Как да се държим в обществото и почваше по същина. Няма да ви отегчаваме на какво учеше сополивия Станимир, но все пак той не беше чак такъв завършен тъпак и схващаше това-онова от изнесените беседи. Така подкован, след години той гореше от нетърпение да си пообщува с непрокопсаните особи, които се държаха като каруцари и нямаха идея какво е да си възпитан по всички правила.
И за да не бъдем голословни, ще ви разкажем как този стожер на аристократичното възпитание показваше плодовете му сред споменатото стадо от невежи, да не казваме простаци.
Като пример ще разкажем произволна случка. И така, Станимир се возеше в обществения транспорт, когато ухото му долови музика, идваща откъм шофьора на возилото, а нотите се виеха в откровена чалга. Към тях се добавяше и писклив глас на певица, която явно се измъчваше да го докара откъм орнаментика …... Разбира се, Станимир не мислеше, че шофьорът е длъжен да пуска Фуга и Токата от Бах, или не дай Боже да гръмне някоя от оперите на Вагнер, ама чалгата си беше най-популярното стъпало към масовата простащина. Не стига това, ами носът му долови и мирис на тютюнев дим. Тогава Станимир естествено си проправи път към шофьора и кротко му рече:
- Не ви ли се струва, уважаеми, че тази музика би повредила нечии нерви непоправимо, би накърнила чувствата на случаен интелигент, посетил вашето возило? И освен това успях да забележа, че на една седалка се е настанила бременна жена. А цигареният дим прониква през плацентата… Пък току виж, на жената ѝ се пригади от дима и чалгата и може да оповръща всичко наоколо. Та…дали няма да бъдете така добър да загасите цигарата и да пуснете подходяща тиха и спокойна музика за плода в утробата на вече споменатата жена?
- Я па тоя! – основателно се учуди шофьорът и превключи друга чалга – Тая харесва ли ти? Или предпочиташ мъж? А бе, ти да не си пиян? Я ми дъхни!
Шофьорът хвана вратовръзката на Станимир и го наклони към себе си .
- Да, намирисваш ми! Какво ти, направо си миришеш на бъчва! Много от рано поркаш, бе! Още винарки не се въдят край главата ти!
- Какво поркане, какъв алкохол! По себе си имам само парфюм!
- Да бе! А аз съм от Марс! Пиян си, та знае ли се! Дошъл тука да ми дири сметка какво ще слушам! Ми аз мра за Мара Отварачката, за Камелия…Ама какво разбираш ти от музика. Само от пиене!
- Господине! – повиши само един децибел спокойния тон Станимир – Господине, вие…вие ме обиждате смъртоносно!
- Айде бе! И какво ме господиносваш! Я аз да те сваля от автобуса, че да ми е мирна главата!
Шофьорът спря, хвана Станимир за вратовръзката и го повлече към вратата. Той пък взе, та се спъна и политна към седящата едра дама на седалката. Оная писна като заклана.
- Олеле, този иска да седне в скута ми! Мръсник! Перверзник! Ще ме изнасили още малко! Наркоман мръсен!
- О, видя ли? Освен, че си пиян, си и наркоман!
- Бързо викайте полиция! Пиян, наркоман, ексиби… а бе как беше оная дума, дето едни перверзници си показват срамотиите пред беззащитни жертви?
- Ексхибиционист! Леле, такъв ли има в автобуса? Какво си показва! Отпред или отзад? Деца има ли? Закрийте им очите! Мръсник! Педал!
- Какво? Педалът е пиян, показва си гениталиите на деца и е дрогиран? Къде е полицията? Звънете веднага!!!
За късмет на пътниците, въпросната полиция довтаса след минути и тълпата ревна на различни октави и с многообразни описания:
- Този тук е пиян!
- И дрогиран…
- Показал си оная работа на едно дете…
- Седна на скута ми и ме обара, искаше да ме насили, перверзникът! Жена му се приискало! Баш в автобуса!
- Стига ма, тебе ще изнасили! Я се виж каква си разплута! – стопира мечтите на жената разбирач на секса от съседната седалка.
- Ти ли ще ми правиш разбор на прелестите бе, скакалец! Такива като теб по двама ги свивам и питат за още…
Назряваше и сексуален конфликт, но органите на реда погледнаха законосъобразно и тия двамата притихнаха.
Полицаите закопчаха набързо Стаинмир и така се озова в управлението, където трябваше да ги убеждава, че всичко това, в което беше набеден, не е вярно.
Няма да ви разправяме какви геройски усилия положи наш Станимир, доказвайки своето добро възпитание и обноски, че не е педераст и прочие. Както и да е. Още щом се прибра от Районното, той сериозно обмисли да си даде отдих на психиката и взе, та се запъти не къде да е, а към морето! Не на Слънчака, защото там некултурни пияници и разюздени младежи не само повръщаха, ами наистина си показваха срамотиите. Стегна багажа и се озова на по-тихо курортче, където щеше да даде отмора на физика и психика. Намери си хотел, към него ресторант и отиде да се пльосне на пясъка. После се поплацика във водата – кеф! „Ще взема да изпия една студена биричка”, рече си той, а и стомахът вече съобщаваше, че е време за храна.
Ресторантчето го зовеше с всичката сила на разнообразните си миризми. Станимир се настани чинно на една маса и зачака член на обслужващия персонал. Яви се. Персоналът де. Да речеш, че е момче, ще сбъркаш, ама и момиче не е. Нещо средно. Широка фланелка, перчем на темето и обръснат от страни. Скубани вежди, ама има ли цици – не личи. И на глас не го докарва на нищо.
- Кажи, бате!
- Добър ден! Меню?
- Е, бате, ние го рецитираме като артисти! Кюфтета, кебапчета, риба, картофи и пиене. Ферщензи? Панимаеш? Капиши? Демек - разбра ли?
- Ако обичате, три кебапчета с картофи!
- Че как да не обичаме, ние сме а това! Да ви обичаме и да ви обслужваме. Културно и акуратно! Отлитам тутакси!
Няма да повярвате, ама след минути под носа му вече се разнесе миризмата на кебапчета.
- Извинете, обаче нямам вилица!
- Бате, бегай си вземи от кухнята, че идват от резервето!
Станимир се затътри към упоменатото помещение, където го посрещна същото създание, но с големи цици, стигащи до пъпа. Ама иначе съвсем същото- прическа, вежди! Близнаци бе! И с еднакво мърляви фланелки.
- Пратиха ме за вилица…
- Айше, дай на човека вилица! – провикна се онова с увисналите цици и се ухили дружелюбно.
- Ай, Касандро, викни на Патрисчо да го обслужи, че обръщам скумрията!
- Ей, Патрис, дай една вилица! – провикна се Касандра и от дъното на кухнята се показа един здрав, голям негър. Зъбите му бялнаха отдалеко, а в ръцете си държеше цял панер с прибори.
- Избирай, батка! Коя ти хареса! Не ни се свиди!
- Бате, ако искаш хлеб, вземай си сега, да не се разкарва Касандра, че има да реже лук! Ще ни извиняваш, бате, ама наши хора сме! Бизнес въртим…Резервето ей сега ще довтаса и …
- Исках ако може и една стъклена чаша, че от пластмасова не съм свикнал… - реши да оправи изцяло положението си Станимир – Не че съм…ама…някак си…Бира в пластмаса!
- Ясно, бе бате! Ама с тия чашки ни е по-евтино! Иначе стъклените хем се чупят, някои пък крадат, па и миене иска…а клиентът все се взира за мръсотия. Скандали правят…Пластмасата си е чиста работа – обясни ситуацията Айшето и отново му метна лъчезарна усмивка.
Така Станимир стана като свой в кухнята, сприятели се с Патрис от Конго, с фамилията на Айшето от Сливен, обслужваше се сам, даже си миеше чиниите, че хората имаха много работа. И точно в този хотел се запозна с блондинката Тоти - Тотка, която таман се разделила с едно гадже и след няколкочасова обсада на Станимир се намърда в стаята му, а той, взе, че се влюби. Като последен льохман…
Поликсена го беше предупредила, че блондинките не са за предпочитане, ама пуста любов! Дори я отведе у дома си в събота, та така доказа, че е бил сляп, ако се сещате за народната мъдрост „Сляпата събота”.
Хареса я по най-ценената от мъжете причина, а именно цици колкото футболни топки, подсилени с кубици силикон и седна да се наслаждава на избора си. Цял ден! Гледа я той и се радва! Тотка, беше негова! Направо я отмъкна от един Тотю. Не че това беше името му, ама беше будала, щом изпусна такъв екземпляр като Тоти-Тотка. При този избор Поликсена получи лек инфаркт. Или лек инсулт. Няма значение какво, ама припадна и от Спешната помощ едва я свестиха. Рекоха ѝ да не се вълнува толкова, щото те какви булки са виждали, какви припадъци! Докторката дори съобщи на ухо следният случай: Викнали ги ей така при припаднали родители, отишли те и разбрали, че синът отвел булка. „Ми какво толкова, па зарадвайте се, внуци ще дундуркате! Що са тези припадъци, що са тези трагедии!” питали те и видели, че до синът стои друг мъж. Тоя другия бил да е снахата и нямало как да забременее. Ама май не се знаело кой баш е жената…Та затова тия припаднали. „А ти защо си тровиш нервите, успокоявали те Поликсена, ей я, жена е, виж какви огромни цици има, дете ще роди, мляко ще има и за продан, задницата ѝ широка, плодовита ще е…” редили доводите си медиците, ама ума на Поликсена бил все в пропуските на възпитанието на Тоти. Въпреки, че за пропуски трудно може да се говори, защото то липсвало изцяло. Както и да е… В очите ѝ тлееше ненавист към този факт, обаче накрая си затрая дипломатично, защото така повеляваше книгата за културно поведение в обществото.
Станимир си гледаше Тотито, бдеше над нея и искаше да бъде образец за добро семейство, още повече, че блондинката веднага му съобщи, че е бременна. Обаче трябвало много да се пази, да не се повреди нещо детето и после цял живот разправии с доктори. Станимир бдеше! Денонощно.
Тоти лежеше на дивана и самостоятелно променяше позата от лява на дясна кълка. Само понякога подвикваше:
- Миренце, дай възглавница!
- Нали е до теб душичке, само протегни ръка! Няма да се преумориш!
- Да я протегна, ама таман съм се настанила удобно и ще проваля позата.
Станимир търчеше да ѝ даде възглавницата, която беше току до нея.
Търчеше да ѝ даде и вода, макар че и водата беше до нея. Изобщо Станимир търчеше като кон по вършитба, само и само да не повредят наследника. Той пък взе, та се роди след шест месеца. Тоти го убеждаваше, че можело и това да стане, обаче бебето тежеше четири кила и с ръст от 53 сантиметра и колкото и добре да си възпитан, трябва да си пълен ахмак, за да не разбереш, че тука има нещо! По този повод Поликсена получи втори припадък, който май пак беше почти като инсулт или инфаркт. И нямаше как да се вържат на Тоткиния довод, че сега технологиите били напреднали…
На Станимир също му призля…Прелисти книгата отново, белки прочете съвет за културно поведение при този случай, но не намери нищо! Тогава в очите му се изписа гняв и дори ненавист! Срещу тая, на която подпъхваше възглавници, обслужваше я като едновремешна кралица и накрая…Непосилната гледка на измамницата му образува нови мисли и съответните нерви, които нямаха нищо общо с доброто възпитание.
- Тотке! – изрече той и в думите му се долови злокобно предзнаменование. – Да вземеш и да си стягаш багажа, че не знам какви действия бих могъл да предприема, след като плодът на твоята измама е вече в ръцете ти!
При тази недвусмислена закана Поликсена за малко да припадне още един път, но този път от радост, обаче бързо се взе в ръце и скорострелно отиде да събира партакешите на Тотка. Тя от своя страна се усмихна и рече, че онзи, който бил предишно нейно гадже, като научил за събитието по раждането на бебока, го обхванали неподозирани възторзи и ги излял в стихове. Дори извади листчето от пазвата си и с радост ги сподели:
Тоте, Тоте, мое коте
Где си да ми мъркаш ти?
Бързо гащите обличам
И към тебе силно тичам
Ей сега мотора ще припаля
И ще дойда аз да те погаля (и бебока де)
Тоте, Тоте, мое коте!
- Видяхте ли какъв поет, каква душа съм изтървала? Поезия! Знаех си аз, че не може без мене, ама…Е, хайде, аз да му звънна да идва…Благодари на Поли, че ми стегна багажа! А на теб, Мирчо, благодаря за грижите! Все пак, не съм някоя невъзпитана кифла!
Станимир се пльосна на стола и взе от тавата един пилешки копан. Направо с ръка! Заръфа го с кеф! После си отвори и бира и пи от бутилката. Накрая се оригна, без да сподавя природния изблик и дори се напъна да пърди. Като не му се получи, взе прословутата книга за това как да се държи в обществото, разгърна я произволно и след като изрече едно беззлобно „Майната ѝ!”, я метна зад гърба си.
Тотка се хвърли на врата на поета, а Поликсена седна на дивана и се усмихна щастливо…
Латинка МИНКОВА
© Латинка Минкова Всички права запазени