1 ago 2010, 12:29

Обречена

  Prosa
823 0 3

Аз съм дума, но не мога да бъда изречена, защото съм обречена да нямам смелост да говоря. Съблечена съм от мълчание, но не се срамувам от голотата си и те обичам, когато мълчиш.
Аз съм чувство, но не мога да бъда почувствана, защото съм обречена да имам кожа. Но те обичам, когато ме искаш.
Аз съм изгрев, но не мога да се видя с очите си, защото съм обречена да мога да ги затварям. Но те обичам, когато вечер ме сънуваш.
Аз съм болка, но съм неспособна да се преболя, защото съм обречена да се страхувам от себе си. И те мразя тогава, когато имаш нужда от мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...