Аз съм дума, но не мога да бъда изречена, защото съм обречена да нямам смелост да говоря. Съблечена съм от мълчание, но не се срамувам от голотата си и те обичам, когато мълчиш.
Аз съм чувство, но не мога да бъда почувствана, защото съм обречена да имам кожа. Но те обичам, когато ме искаш.
Аз съм изгрев, но не мога да се видя с очите си, защото съм обречена да мога да ги затварям. Но те обичам, когато вечер ме сънуваш.
Аз съм болка, но съм неспособна да се преболя, защото съм обречена да се страхувам от себе си. И те мразя тогава, когато имаш нужда от мен.