Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно време надеждата се бе задържала във въздуха над града. Скоро обаче снегът затрупа мечтите за спасение. Студът беше непоносим, гладът обръщаше мъжете едни срещу други, но най-страшно от всичко беше очакването на следващия щурм. Атаките бяха непостоянни. Понякога минаваха седмици без никакви сблъсъци. Това беше пагубно за шепата изгладнели, дрипави войници, които очакваха съдбата си зад стените на обречения град. Всички се надяваха на една последна битка, която да реши всичко и да ги избави от агонията, но тази битка така и не идваше. Врагът беше предпазлив. И с право - имаше цялото време на света. Катапултите бяха сринали почти изцяло източната стена. Там беше пратена основната сила на защитни ...