Обувки за танци
Покрай мен
черешите побягнаха нагоре.
Виждах черните им скелети
върху небето.
В тях листата тупаха
и гаснеха като сърца.
Веселин Ханчев
Вятърът се промуши в косите на Алев. Той бе нисък на ръст, а скоро бе навършил петнадесет. Алев стоеше гърбом към дънера черешата. Листата ѝ се бяха свлекли, в краката му. Те бяха посинели от студ. Нямаше обувки. Между зъбите му белееше наустника на дудука. Мелодията му звучеше ту меко, ту неустойчиво и на моменти остро и свистящо. Край него мина Велико, отговорникът. Дърпаше метална количка, на която се вееше скъсано трицветно байраче. Спря се. В количката му лежаха стръкове бели хризантеми. С периферията на окото си, Алев съзря напуканата кожа по пръстите на Велико. Мъжът бе протегнал ръка към момчето.
— За тебе са. – съобщи Велико, подавайки на Алев чифт кафяви мъжки обувки.
— Защо са ми, чичо? – попита юношата старика.
— За да не засрамиш Лусине, когато отидете на танци. – засмя се някак болно старикът.
Алев не благодари, а хукна с все сила. Вятърът тичаше след него. Рошеше мислите му. Прахът под ходилата му се намъкна в ноздрите на две глухи баби, които дори не успяха да извикат след него. Запъхтян, Алев влетя през дървената порта в двора на Лусине и протегна чифта обувки към белите прозорци. Провикна се, но гласът му излезе някак мек и слаб. После се сети, че не е благодарил на Велико и се зачита на обратно.
— Момче… - спря го някакъв глас. – Кажи ми, къде е Нанка Спасова? Бях малка, почина от туберкулоза.
Сърцето на Алев се блъсна в гърдите му. Косата му зашумя. Алев посочи с ръка отговорникът.
— Там е… - посочи несигурно той и потърси с поглед скелета на черешата. Шумата под краката му прошумоля. Алев нахлузи обувките, за да се стопли. Огледа се. Бе се смрачило. Отговорникът на гробището си беше отишъл, а Лусине се отдалечаваше. В русите ѝ плитки бе втъкната бяла хризантема. Не ѝ се танцуваше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
