***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещнеш, още преди да му кажеш „Здравей” разбираш, че е готов на рев.Та се чудя, братко, от какво е? Наистина се чудя. И сам не мога да си отговоря дали времената са виновни или ние самите сме толкова объркани, че не можем да си отговорим. Всеки реве, че държавата ни е объркана, а политиците ни алчни до немай къде. Всеки реве, ама падне ли му кокалче, си го глозга сам и си мълчи. Този такъв, онзи онакъв, а аз съм най-добър. Що ли всеки мисли така? Да видиш недъзите на всеки друг, но не и на себе си. Например, преди избори гледаме като теле във витрина, вярваме на всичко, каквото ни се казва и сме първи пред избирателната урна. А още на следващия ден започваме да плюем върху това, в което сме повярвали. И си викаме - пак ни излъгаха. Добре, но докога ще сме вярващи и излъгани? Защо сами не си вярваме? Та такива ми ти работи - да ревеш, но да не знаеш за какво. Май наистина е вярна поговорката, че детето не реве ли, майка му не дава да суче. Ех, има и друго – не всяко дете или майка.Та то за това сме различни, като петте пръста на ръката си. На всеки и за всичко не се уйдисва. Вярно е и другото, че кога редовно ревеш, този, който трябва да ти даде, свиква на рева ти и си казва: „Ами да реве! Ще реве, реве и ще спре!“ Нали знаете, че не e луд този, който яде зелника, ами тоя, който му го дава! Та пак се питам и не мога да си отговоря - дали времената са объркани или ние сме си такива, че чакаме всичко на готово.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados