28.03.2018 г., 23:30

Объркани времена

993 0 1
1 мин за четене

                                ***       

 

                                                  О Б Ъ Р К А Н И   В Р Е М Е Н А

 

Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш.      Да,  но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и  то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещнеш, още преди да му кажеш „Здравей” разбираш, че е готов на рев.Та се чудя, братко, от какво е? Наистина се чудя. И сам не мога да си отговоря дали времената са виновни или ние самите сме толкова объркани, че не можем да си отговорим. Всеки реве, че държавата ни е объркана, а  политиците ни  алчни до немай къде. Всеки реве, ама падне ли му кокалче, си го глозга сам и си мълчи. Този такъв, онзи онакъв, а аз съм най-добър. Що ли всеки мисли така? Да видиш недъзите на  всеки друг, но не и на себе си. Например, преди избори гледаме като теле във витрина,  вярваме на всичко, каквото ни се казва и сме първи пред избирателната урна.  А още на следващия ден започваме да плюем върху това, в което сме повярвали. И си викаме - пак ни излъгаха. Добре, но докога ще сме вярващи и излъгани? Защо сами не си вярваме? Та такива ми ти работи - да ревеш, но да не знаеш за какво. Май наистина е вярна поговорката, че детето не реве ли,  майка му не дава да суче. Ех, има и друго – не всяко дете  или майка.Та то за това сме различни, като  петте  пръста на  ръката си.                                                            На всеки и за всичко не се уйдисва. Вярно е и другото, че кога редовно ревеш, този, който трябва да ти даде, свиква на рева ти  и си казва: „Ами да реве! Ще реве, реве и ще спре!“ Нали знаете, че не e  луд този, който яде зелника, ами тоя, който му го дава! Та пак се питам и не мога да си отговоря - дали  времената са объркани или ние сме си такива, че чакаме всичко на готово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...