Оцелей

Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..

Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,

изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.

Затова , когато попадна на  рекламната брошура за екстремна уикенд- екскурзия в планината,почти 

без да се замисля набра номера.

И ето ,че сега се друсаше в раздрънкания джип по някакъв суперскапан горски път / по-скоро два 

гадни коловоза /.

Беше се навлякал в нова туристическа екипировка. Имаше и раница, наблъкана с всякакви храни

и пиячка.

Около него другите пишман туристи екзалтирано щракаха с телефоните си околната панорама

и развълнувано възклицаваха на красотите на планината.

Но той не споделяше ентусиазма им.Напротив. Цъкаше си някаква игра на смартфона и с досада 

осъзнаваше, че това с планината е тъпа идея и щеше да е по-добре да беше отишъл на купона

в клуба.

В следващите няколко безкрайни мига се случиха неща, които грубо и безапелационно промениха

живота на нашия герой и другите пътници.

Възбудените им възклицания прерастнаха в тревожни, после в отчаяни крясъци.Фалцетиращия глас на шофьора,

викащ сякаш от друго измерение:

- Хораа.. Скачайтее ...

Всичко това последвано от отчаян опит да запази автомобила в равновесие при резкия вираж.

После въртенето на колата и скърцането на железата при пропадането по склона,

стоновете и ударите. Един последен трясък и...тъмнина.

Свести го болката. Не от едно определено място. Болеше го навсякъде.

Мракът бавно избледняваше и скоро картината се изясни. Около него имаше камъни и едър ,груб пясък.

И вода. Опита да се огледа.Странно ,но виждаше само с лявото око. Дясното

беше сякаш залепено.Потърка с ръка и усети нещо лепкаво.Погледна ръката си-кръв и слуз.

Сърцето му лудо заблъска в гърдите. Паниката обгърна ума . Беше изгубил окото си.

Ужасът го шибна като бич, но и инстинктът се задейства. Почти механично загреба вода и заплиска лицето.

След малко хладната течност го успокои и пред очите му просветна.

Очите.. Виждаше и с двете.Не беше ослепял.Тази мисъл възвърна самообладанието му и той се огледа.

Седеше на брега на планински поток.Наведе се и водата отрази лицето му.Имаше прорезна рана над веждата.

Кръвта от нея се беше стекла към дясното око, после беше засъхнала и залепила клепача.

Като компютър, мозъка подаде команда за оглед на отделните системи, тоест, тялото и крайниците.

Нямаше тежки травми освен множество охлузвания и драскотини,повечето вече със засъхнала кръв.

И освен , че адски го цепеше главата ,както и аркадата над веждата, май други щети по себе си нямаше.

Време беше за действие.Рязко се изправи . И това се оказа грешка.

Пред очите му притъмня и чукът в главата заблъска като луд.

- Полека , пич!- изкомандва някакъв глас вътре в ума му ,и той се постара да не бърза. Пое си дъх.

Пулсът забави ритъма си. Сто процента имаше комоцио. Пак вдиша жадно.

Проклетия планински въздух имаше едно голямо преимущество-освежаваше.

,, Бъди благодарен за болката.Тя показва, че още си жив !,,

Отнякъде тая мисъл се мерна в съзнанието му.

следва продължение