Очаквай неочакваното...с мен!
Винаги трябва да има елемент на изненада!
Няма да си споделям колко години съм семейна, защото някой със слабо сърце няма да издържи. Това е все едно да се съблека чисто гола пред мъжа ми на светло, той с това болно сърце... О, идейно, ако много ме нерви ще го направя! За да си запазя брака използвам фантазията си. На мъжа ми винаги трябва да му е интересно, по възможност, с мен. Той знае, че от мен може да очаква и неочакваното. И седи, горкия, за да види какво още ще ми роди главата. Абе интересно му е с мен. Пък и аз съм му казала: ако иска развод, ще отида в съда и ще кажа, че много го обичам и не мога точно сега да го напусна. Той затова и не опитва, защото такъв сериал ще му разиграя, че му е бедна фантазията. Абе винаги трябва да има елемент на изненада, като любимите ми разкази с неочакван край.
Пример.
Прибира се любимият ми, за сега първи съпруг, късно, по малките часове и си е подготвил къс разказ защо е закъснял. Обикновено аз или се цупя, или му вдигам лек семеен скандал. Грандиозните скандали, както сте чували, се вдигат за глупости. Понякога обаче за разнообразие му казвам:
- - Мило, после ще ми разкажеш защо толкова се забави, сега ме остави да си догледам филма, много е интересен.
- - Ма, чакай да ти кажа какво се случи. Пък тоя филм си го гледала най-малко десет пъти.
- - Мило, сега ми е любимия момент, моля те, ако ме обичаш остави ме да си го догледам.
На него му става криво, а на мен ми е гот, че той сигурно цял час си е измислял какво да ме излъже и аз - хак и го прецаквам. Люс - десет метра встрани... от замисленото! Друг път пак закъснява. Влиза, а аз му се мятам на врата и почвам да го целувам.
- - Мило, как се радвам, че се прибра, толкова ми беше домъчняло за теб! - и пак му разбивам тактиката.
По-рано като се скараме, аз съм голям инат и не му говоря по цял месец, а мога да издържа и повече. И права или крива няма значение, винаги той пръв проговаря. Да обаче вече ми е скучно да мълча толкова дълго, а и за разнообразие или заради склерозата, аз първа му се мятам на врата. Той е виновен, но аз на третия ден съм забравила за какво сме се карали и заради разнообразието му се меткам на вратлето. Той ме бута и мърморка:
- - Нали каза, че никога няма да ми проговориш?
- - Така ли съм казала, мило, дай да те цункам! - той мърмори, а аз му запушвам устата с целувки и той... се предава, защото съм ячка или досадно сладка, не знам. Ако пък ми е много сърдит, аз му казвам:
- - Мило, ти ми се сърди, пък аз ще ти говоря. Ако си съгласен кимни, ако ли пък не, поклати глава. И аз си говоря ли говоря, той нека се сърди, не ми пречи. Обаче веднъж настинах и цяла седмица мълчах, защото ме болеше гърлото. А миличкото на всички приятели разказа колко е бил щастлив, защото било много тихо. Миличкото ли казах?! Е, сега ще му спретна такъв скандал, о, не! В събота сме на гости и приятелката ме попита какво да приготви специално за милото. Ще й кажа да изпържи рибка, тъкмо той не обича...
Винаги като се събираме с моя компания, той все ме ръга да си тръгваме. И вместо да седим до три-четири сутринта, си тръгвам заради него към два-три. Веднъж ме заведе в неговата компания и на мен ми доскуча и му казвам да си тръгваме, а той, знаете ли какво ми отговори? „ Да видиш сега на мен какво ми е!" А, не е познал! Събувам си аз обувчицата и си мушкам краченцето в крачолчето му. Той ме поглежда странно, а аз му намигам. Тръгваме си почти веднага. В асансьюра се целуваме като влюбени. Отключваме, влизаме и докато той се съблече, аз съм си легнала и съм заспала. „Защо ме излъга" - ме пита той. Нещо да съм му обещавала?! Ето така си живееме с милото ми... не ни е скучно, но кой ти признава?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
