Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща Част девета
Представям ви поредната - девета част на новелата "Старата къща"
Надявам се да ви хареса!
Рисунката с молив е дело на Маестро Хенрик Мозсес
Б.
Забавям още крачка. До кръчмата е съвсем близко. Дори се усеща вече смесицата от мирис на кръчмарска ракия, евтино вино, тютюн и мухъл от влагата по прозорците, стените и готовите да се разпаднат вече маси и столове. Стара нашенска селска кръчма… Това е!
Имам време… Има още малко време, в което ще се опитам да ви разкажа накратко онова, което мога. Нали не очаквате подробности? И без друго - няма да ги получите! Не бих си позволил…
Сигурно има хора сред вас, които харесват картините на старите майстори… Нещо такова ми се случи на мен, само че на живо. Сякаш една от нимфите - най-красивата от картина на Рембрандт… Или не… По-скоро една прекрасна скулптура на Бернини оживя от топлата ласка и светлината на Огъня в камината. Великият Огън. Той може всичко!
Без да откъсва погледа си от очите ми, Дани се отдръпна на крачка разстояние. Едно движение и … Бялата риза падна от раменете ù, а светлините идващи от не знам къде си, загалиха танцуващите ù бедра, плъзгаха се по извивките на ханша, целуваха нежно лисичите муцунки на гърдите и потъваха в светлия водопад на косите…
Няколко секунди… Толкова ми трябваше за да изшъткам на Огъня: „Ей! Тя е моя! Къде се намираш!!!”
И той се прибра послушно там, където си му е мястото, въпреки, че недоволно замята искри в комина…
Дани видя това и се усмихна, като леко наклони глава към камината:
- Er gehorcht… Du bist der Meister hier!
- Така трябва! Аз съм тука господарят! – Рекох и я прегърнах с две голи ръце. Какво пък?! И пра-прадядо ми Ангел е любил самодива! Такава легенда е останала по нашенско…
Сега е мой ред!
Вдигнах я и… Знам, че потънах в нея и в синьо-зеления Океан, който искаше още и още… И нямаше нищо на този Свят, което да е толкова силно, че да може да възпре този първичен, бесен танец, чието начало е от Сътворението на Света.
Глутница вълци ли виеха в комина?
Снежен барс ли дращеше с нокти в тъмните стъкла на прозорците?
Не зная… Не съм сигурен!
Знам само, че сутринта бе по-хубава от вечерта… И не можах да намеря ризата си.
Кога съм я захвърлил, не знам! Нали я помните? Онази - вълнената - на червено-черните квадрати…
Сигурно Огънят я е откраднал… Зàвистник такъв!!!
Влизам в кръчмата вече… Там, колкото и да ме разпитват, никога няма да разкажа това, което споделих с вас…
Нали няма да ме издадете?!
Нека си остане между нас!
Следва…
Б.Калинов-Странник
09.03.2013г.
Пловдив
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Калинов Todos los derechos reservados
