Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена светлина... Понадигнала глава и се опитала да види какво е това, което светело така прекрасно, но нещото било прекалено далеч. Гъсеницата се натъжила… и решила да стигне до чудната светлина... Така дни наред, малко по малко, пълзейки, тя приближавала целта си. Докато накрая го съзряла… Само сред зелената трева се извисявало цвете... Крехко и нежно и много красиво... сякаш докоснато от ангелска ръка... То пръскало необикновената светлина и озарявало всичко наоколо...
Сърцето на гъсеницата се изпълнило с щастие... най-после тя бе успяла да се докосне до непознатото, до това, което копнеела да види...
Изведнъж наоколо се разнесла странна мелодия... Гъсеницата се уплашила и се приближила още по-бл ...