Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, но заобиколена от много добри приятели, с което се смеех. В един момент обаче всички замлъкнаха и впериха погледи към вратата. “Кой ли е тайнственият непознат?" чувах около себе си. А аз знаех кой е, но не можех да повярвам на очите си. Стоях усмихната, неподвижна, сякаш мръднех ли и ти щеше да изчезнеш, така внезапно, както се беше и появил…
Усетих ръката ти на рамото си и онези тъмни пронизващи ме очи. “Ще танцуваме ли?” Дори не можех да проговоря от изненада, само те прегърнах.
- Помниш ли, че ти бях обещал да танцувам с теб на тази песен?
Помнех, разбира се. Но още не можех да повярвам, че това наистина се случва. Ръцете ти около кръста ми, дъхът ти до ухото ми и нежните думи… Не може да ...