Онова чувство... Което предизвиква и радост, и тъга в един и същ момент. Което те изстрелва на върха на щастието и което те хвърля в мрачните дълбини на друг живот, неописуемо болезнен. Но каквото и да прави с теб, това чувство те поддържа жив. Вкарва отровата си в тялото ти, превзема те, обгръща те и не те напуска. И искаш да изкрещиш, но за чувствата не се намират думи. Разтваряш устните си с желание да изкажеш всичко, а нищо не излиза... празнота.  Другите си мислят, че е празнота. Само ти знаеш, че вътре в теб са всичките съществуващи цветове. Може да са ярки, светли, а може да са сиви и тъмни. Но каквито и да са, тези цветове отразяват смисъла на живота ти. И всичко това заради един единствен човек, който сякаш е откъснат от теб. Търсил си го и след толкова време си го намерил, нямаш силата да го пуснеш. Недей! Не бягай от това чувство, защото колкото и да бягаш, то ще те преследва, винаги ще го усещаш в съзнанието си, в тялото си, в себе си. Това чувство – Любов...