28.11.2013 г., 17:41

Онова чувство

1.2K 0 2

Онова чувство... Което предизвиква и радост, и тъга в един и същ момент. Което те изстрелва на върха на щастието и което те хвърля в мрачните дълбини на друг живот, неописуемо болезнен. Но каквото и да прави с теб, това чувство те поддържа жив. Вкарва отровата си в тялото ти, превзема те, обгръща те и не те напуска. И искаш да изкрещиш, но за чувствата не се намират думи. Разтваряш устните си с желание да изкажеш всичко, а нищо не излиза... празнота.  Другите си мислят, че е празнота. Само ти знаеш, че вътре в теб са всичките съществуващи цветове. Може да са ярки, светли, а може да са сиви и тъмни. Но каквито и да са, тези цветове отразяват смисъла на живота ти. И всичко това заради един единствен човек, който сякаш е откъснат от теб. Търсил си го и след толкова време си го намерил, нямаш силата да го пуснеш. Недей! Не бягай от това чувство, защото колкото и да бягаш, то ще те преследва, винаги ще го усещаш в съзнанието си, в тялото си, в себе си. Това чувство – Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...