(тази част е продължение на предишните)
Някак изтиках единайсети клас. На изпращането на сестра ми за пръв път носих костюм. Грозна картинка.
След това се преместихме, както всяко лято, във Врабчевци.
През първия ваканционен ден отидох до постройката, където баща ми трупаше боклуци, твърдо уверен, че все някога ще му потрябват.
Изкарах колелото – бегач с петнайсет скорости. Не беше боклук – просто го държахме в същото помещение. Напълних шише с вода за из път, сложих го на мястото му върху рамката и веднага излязох на улицата. Кучетата ме изпратиха с лай, съответно Балкан – с дрезгав, а Сара – с чист и силен.
Карах по точно същия път, по който минах преди години, когато за пръв и последен път у нас дойде психоложката.
Спомних си как водех из околността Цецо, който много ми се радваше, че познавах всичко толкова добре.
Изглеждаше отдавна.
Чудех се дали щях да имам тези спомени, когато чукнех петдесет… или шейсет… или още повече години.
Изобщо възрастните помнеха ли всички тези неща и ня ...