Онова момче от '87-ма
Вече няколко нощи будувам до сутринта. Съветвам се със самотата. И мракът взема добри участия в разговорите. Харесва ми как мълчи в ъгъла, докато самотата разказва някоя от дългите си истории и само в някоя от болезнените и паузи издиша нещо из недрата си. Харесва ми, но още не съм му го казал. Мисля че ще го притесня и може би ще замлъкне съвсем. Или пък ще заговори повече. Така си е добре, нека си мисли, че ми е безразличен.
Тази нощ самотата ми разказваше за другите. Каза ми, че я обиждат, защото не я разбират и не я изслушват докрай. Горката ми... грозничка е доста и я отбягват, но иначе е толкова духовито момиче. Тя винаги ми се отплаща за вниманието ми с Любов и Наивност. Така ми липсват тези две деца, които загубих преди години. След тази раздяла останах зазидан в себе си... Както и да е... та самотата ме погледна молещо и се облегна на гърдите ми. Както някога Йоан се отпусна на Исусовите гърди. Затискаше дъха ми, но аз не възразих. И тогава отметнах косит ...