Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба! Дали? Не знам, но точно това се случи с мен. Влюбих се, изгубих се и сега не знам накъде да поема. Звучи ужасно банално и е точно така, ала кой не е минавал през такъв личен ад?

Няма да ви разказвам, колко много сме се обичали, какъв невероятен секс сме имали или как той е постъпил с мен като негодник. Абсолютно излишно е, а и се подразбира. Ще ви разкажа кратко, точно и ясно за една обикновена мечта. Нашата мечта. Ще ви разкажа за момента, в който се влюбих в Адам.

Бе поредният ден, който прекарвах пред компютъра. Вече с часове си пишехме и не ни омръзваше. Сякаш не можехме да се наситим един на друг. За какво си говорехме ли? Идея нямам. Все пак правехме това всеки ден по минимум 4-5 часа... След кратка пауза скайпът изписука и се появи оранжевото балонче. Прехвърляне на файл. Адам имаше навика да ми праща разни негови любими песни. Незнайно как, но всички те ставаха и мои любими. Имахме еднакви предпочитания не само за музика, а и в други аспекти на живота, ала имахме и доста различия. Често спорехме за разни дребни неща, но винаги постигахме консенсус, без някой от нас да се е съгласил чисто привидно. Както и да е. Получих файла. Пуснах песента и я заслушах. Беше някак меланхолична, от песните, които те карат да мислиш, да мечтаеш. Заслушах се. Представих си един късен дъждовен есенен ден. Всичко навън е обагрено в кафеникаво-златисто от опадалите листа. Дъждът тихо ромоли по перваза. Аз седя на бюрото си, пиша поредния стих и гледам как тихо вали през прозореца. В този момент вратата на стаята се отваря и влиза той. Моят любим, принцът на мечтите ми, мъжът с най-красивата усмивка. Идва до мен и нежно ме целува, навън продължава да вали, а аз съм напълно щастлива...

Песента свърши и аз излязох от своя транс. В този момент погледнах към монитора и видях, че Адам ми е писал:

- Чу ли песента? - попита.

- Да, много ми хареса.

- Нали?

- Мхм.

Все още бях погълната от представите ми за бъдещето. Бе перфектно и в момента не ми бе до празни приказки. Видях, че той пак ми е писал.

- Тази песен ме кара да се замисля - написа Адам - да се размечтая. Знаеш ли какво си представям като я слушам?

- Не. - отвърнах аз, достатъчна ми беше моята си мечта.

- Представям си как един ден след години имам хубава работа. Навън е есен и вали, а аз се прибирам вкъщи и на прозореца стои тя. Момичето с най-красивата усмивка и ме чака... Сигурно ти звучи много гейско. Ха ха ха. Но това наистина ми е мечта, дано се случи един ден.

Аз просто стоях и гледах монитора. Не бях усетила, но една сълза се спускаше по бузата ми и падна върху клавиатурата. Това бе моята мечта, но така и не му го казах, а сега е късно. Опасност от любов - така се казваше песента. В този момент аз се влюбих в него, после го обикнах, а накрая той разби сърцето ми.

Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба!