Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба! Дали? Не знам, но точно това се случи с мен. Влюбих се, изгубих се и сега не знам накъде да поема. Звучи ужасно банално и е точно така, ала кой не е минавал през такъв личен ад?
Няма да ви разказвам, колко много сме се обичали, какъв невероятен секс сме имали или как той е постъпил с мен като негодник. Абсолютно излишно е, а и се подразбира. Ще ви разкажа кратко, точно и ясно за една обикновена мечта. Нашата мечта. Ще ви разкажа за момента, в който се влюбих в Адам.
Бе поредният ден, който прекарвах пред компютъра. Вече с часове си пишехме и не ни омръзваше. Сякаш не можехме да се наситим един на друг. За какво си говорехме ли? Идея нямам. Все пак правехме това всеки ден по минимум 4-5 часа... След кратка пауза скайпът изписука и се появи оранжевото балонче. Прехвърляне на файл. Адам имаше навика да ми праща разни негови любими песни. Незнайно как, но всички те ставаха и мои любими. Имахме еднакви предпочитания не само за музика, а и в ...