1 dic 2013, 22:47

Опело

  Prosa » Relatos
1.1K 0 10
2 мин за четене

ОПЕЛО

 

            Не е работа туй, да ти умре попът. Прибрал се след сутрешната литургия, турила му Баба Попадия шишето и салатката отпреде и се връцнала до кухнята да застрои мисирешката чорба.  Кога се върнала, бре-е-е на попа главата у салатата. Ревнала попадията както му е реда, насъбрали се комшийките, викнали фелдшера да го освидетелства, че е готов за представяне пред Отца му и туйто.

            Петдесет години и кусур Поп  Ставри женеше, кръщаваше и опяваше гражданите от наше село и на сега него му дойде реда да го опяват. Тертипосаха го в черквата с крака къмто вратата, боднаха му една свещ в ръките и две зад ушите, викнаха другоселски поп, дойде и архиерейският наместник, натъпка се кажи-речи цяло село у църквата и се започна опелото.

            Мрънка си там нещо другоселският поп, обажда се от време на време и архиерейският, а баби, жени, моми и млади булки,  една подир една се кръстят, турят китки връз Поп Ставри и пак се кръстят. Да бяха минали къде десетина и взе да се шушука из тълпата. Архиерейският се поизкашля да смъмри обществото, но шушукането не секна. Усети се и другоселският поп, раздрънка по-силно кандилницата и повиши глас:

            - За упокоение душу, раба божия Ставрия, Господу помолимся-я-я-я.

            Шумът обаче така и не стихна, дорде Баба Попадия не се примъкна до ковчега и не пререди китките пò към главата и краката на покойника.

            Таз процедура се повтори, потрети и така, така, до края на опелото. Още не заглъхнало последното „Амин” от устите на множеството и в църквата звънна гласчето на едно малко моме:

- Како ма, що всички туряха китките на едно място?

Уж тих беше отговорът, ама нали е църква, всичко се чува:

            - Кой от къдет хаир видял е Миме, там туря!

            След тез думи, по-бързи от светкавици се замятаха искрящи погледи из множеството. Кандилницата на другоселския поп увисна във въздуха, архиерейският тъй си и остана със зяпнала уста, а Поп Ставри, сгушен между китките само свенливо се подсмихваше.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...