Оптимистично
Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана „Барбароса”. Въобще, карък ви казвам, та карък.
В един момент ми писна да се чувствам като човек, който очаква поредното цунами да разпилее мечтите му като есенни листа и реших да подходя научно към проблема. Изчетох два рафта книги. Прекарах няколко безсънни нощи, в които спорих със себе си с настървеността и красноречието на Цицерони (да не се бърка с цицоман) и някак си между другото се запознах отблизо с няколко бутилки водка. В края на това изнурително изследване, натрупал достатъчно емпиричен опит и обогатен със знанието на многобройни по-умни глави от мен, извиках с патоса на Архимед „Еврика!”. Само дето не бях във ваната, като него, а кротко си общувах със звездите, които надничаха като безсрамни воайори през прозореца. Разбрах, че положението ми не е безнадеждно. Спасението се казваше позитивно мислене. Всички капацитети твърдяха, че трябва да мислиш позитивно и тогава просто ще се чудиш как да се отървеш от щастието, което ще се изсипе върху теб като летен порой. Викам си - това е спасението. От утре го почвам това позитивно мислене и ядовете ми ще бъдат само избледнял старчески спомен. Вечерта ударих две водки, за да настроя мозъка на позитивна вълна. Отворих всички чакри и го почнах. Позитивното мислене, де.
Сутринта ставам един такъв наперен, самоуверен и си казвам: „Днес денят ми ще бъде прекрасен, успешен и незабравим.” Веднага ми стана едно хубаво, сякаш току-що съм забил съседката от горния етаж, на която бях хвърлил око отдавна. „Бре! – викам си – Това действало, мама му стара!” Излязох. Качих се в колата с по-голям финес и от Джеймс Бонд и потеглих настървено като пилот от Формула 1. Времето беше дъждовно, но в душата ми грееше лятно слънце, а в ушите ми звучеше цял концерт от птичи гласове. Карах и си мислех колко много хубави неща ще ми се случат днес. По едно време се притесних сериозно дали ще мога да понеса толкова много щастие и няма ли сърцето ми да даде фира, но се стегнах и си казах: „Мисли позитивно, пич!” Веднага всичко си дойде по местата. От радиото звучеше хубава музика. Аз си тананиках в такт и даже не забелязвах сутрешното задръстване. Абе, живот ви казвам, един път.
Стотина метра преди офиса колата пред мен рязко спря. Аз, както се бях замечтал, видях това в последния момент и ù направих таран по всички правила на бойното изкуство. Излязох бързо, за да видя пораженията. Два фара и изкривен капак. Малко преди да почна да псувам от яд, се сетих за позитивното мислене и си казах: Нищо. Леко се отървах. Можеше и по-зле да е. И веднага ми стана готино на душата. Ей, това позитивното мислене е голяма работа! Така да знаете. В този момент от колата пред мен излезе мъж, който бе малко по-малък от фадрома и с една идея по-голям от трактор „Беларус”. Бицепсите му определено имаше още накъде да се развиват, но и така приличаха на планинска верига. На врата му висеше златен ланец, на който спокойно можеха да увиснат две деца, без да се притесняват дали ще ги издържи.
- Ей, тюфлек! – викна ми той – Ти спиш ли като караш, бе? Потроши ми „Поршето”, твоята мама. Сега ще потроша теб.
Това ми прозвуча като заплаха, но си викам, че може така да ми се е сторило. От удара сигурно ми се е замотала главата.
- Не се нервирайте, господине! – успокоих го аз – Вредно е за здравето. Какво толкова е станало? Някакви ламарини сме изкривили. Ще ги поправим. Мислете позитивно!
- Леле. – кресна онзи – викаш на „Поршето” ми ламарина. Ей сега те утепах.
Това беше последното, което чух, преди главата ми да срещне ръката му.
Свестих се в болницата. До мен седеше медицинска сестра, която имаше поразителна прилика с Памела Андерсън. Замислих се дали не са сестри, но отхвърлих бързо тази идея като несъстоятелна.
- Какво ми е? – попитах.
- Преживяли сте тежка катастрофа. – отвърна - Имате три счупени ребра и мозъчно сътресение, но ще се оправите.
Ето. Знаех си, че ще ми върви днес. Тежка катастрофа, а само три счупени ребра. Можеше да са повече. Можеше и главата да ми е счупена. Можеше и крак да ми ампутират. Просто не ми се мисли. Късмет, казвам ви, голям късмет извадих. И всичко това благодарение на позитивното мислене. Пък и хубава сестра ще се грижи за мен. Ако пренебрегна болката от моите ребра, може би ще се добера до нейните, а след това каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка. Абе, това позитивното мислене е голяма работа! Горещо го препоръчвам на всички. После има да се чудите как да се отървете от щастието.
© Светослав Григоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Светлана, оптимистични поздрави от мен.
-
Сърдечни поздрави! -
!!! -
Лиляна, благодаря за хубавите думи, а смехът е здраве, както са казали по - умните от мет глави, така че честита ти здравословна терапия.
-
Така, така, Жули. Рафтовете са важното нещо в цялата тази работа. Успех!
-
И аз ще пробвам. Ама не от утре, щото два рафта първо трябва да...
-
Силвия, благодаря! Пробвай се после ще разказваш.
Како, абсолютно съгласен с теб. Утепал съм се от късмет. Чудя се вече какво да го правя. Ще го пусна на промоция, да знаеш.
Стела, така е. дозата е много важна. не трябва да се увличаме. Поздрави и на теб. -
Грег, сладурско е това твое оптимистично разказче!! Зарежда и разведрява! Но внимавай, че както човек може да пострада от свръхдоза вода например, така може и от позитивно опиянение. Само дозата прави отровата. Щастлив привет!!
-
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот.
Обаче с позитивното мислене глей каква промяна, направо ще си умреш от щастие!!! Това трбва да се полее!!! Грегъри, две-три ребра, а като си помислиш колко много имаш, а?! Късметлия е другото ти име, така да знаеш!!! -
Хахаха страхотен си Грег!!!
И аз, ама ще се пробвам от днес, че до утре...
Поздрав! -
Aqua благодаря.
Прав си Виктор. Сега разбирам колко егоистично съм подходил към човекъти неговите проблеми. Ако можех щях да дам още едно ребро в борбата, за да му стане хубаво на човека. Ама нейсе. Следващият път. -
Оптимистично мислене. Дрън дрън. Егоистично а не оптимистично мислиш приятелю. А човека с Поршето. Не си ли помисли за него а? Колко го е заболяла десницата докато ти е потрошавал ребрата. А душевната му болка при вида на неговата любима с безмилостно поругана от тебе задница? И да му казваш, че било някаква си проста ламарина? Не мислиш ти за другите Грег. Не мислиш. Предлагам ти, когато можеш вече да ходиш, да откриеш горкия човек и да му се извиниш за причинените душевни рани. Това ще му даде възможност да отреагира а на тебе ще ти донесе още повече от така желаното от тебе щастие.
-
Много ми хареса, всичко е въпрос на гледна точка А и това със звездите "воайори" и Цицерон - цицоман, наистина много ме разведри. Готино чувство за хумор!
-
Мая, само внимавай на завоите, че е хлъзгаво.
Анна, като приятел първо реших да експериментирам върху себе си, па тогава да споделям ценен опит.
Филип, позитивно благодарско от мен.
Нона, аз съм тъп, но упорит затова продължавам още да опитвам.
Любомир, в нашата мила Татковина само единият майтап ни крепи.
Селвер, както виждаш не е страшно, така че опитай.
Антонио, след такъв пълен и изчерпателен разбор аз мога само да замълча позитивно.
Странник, не знам какво е взел. Дано да е пълна бутилка. -
Greg, дай нещо по-сериозно, бе човек. Той животът си е бая сериозно нещо, пък ти се майтапиш с него. E, НЕ ТИ, ГЕРОЯТ ТИ.
Поздрави ! -
Спирай го това позитивно мислене докато е време! Някои хора от позитивно мислене са се докоснали до Бога (както казваше моят инструктор) и все още не са за изписване
-
Хаха много готино и позитивно.
-
Ах, ти-и-и! И това ми било приятел, а аз си мислех, че първо с мен ще споделиш Истината, нали знаеш, че те бия по точки в неприятностите.
-
от утре почвам и аз
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
