Оптимистично

Оптимистично

         Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана „Барбароса”. Въобще, карък ви казвам, та карък.

         В един момент ми писна да се чувствам като човек, който очаква поредното цунами да разпилее мечтите му като есенни листа и реших да подходя научно към проблема. Изчетох два рафта книги. Прекарах няколко безсънни нощи, в които спорих със себе си с настървеността и красноречието на Цицерони (да не се бърка с цицоман)  и някак си между другото се запознах отблизо с няколко бутилки водка. В края на това изнурително изследване, натрупал достатъчно емпиричен опит и обогатен със знанието на многобройни по-умни глави от мен, извиках с патоса на Архимед „Еврика!”. Само дето не бях във ваната, като него, а кротко си общувах със звездите, които надничаха като безсрамни воайори през прозореца. Разбрах, че положението ми не е безнадеждно. Спасението се казваше позитивно мислене. Всички капацитети твърдяха, че трябва да мислиш позитивно и тогава просто ще се чудиш как да се отървеш от щастието, което ще се изсипе върху теб като летен порой. Викам си - това е спасението. От утре го почвам това позитивно мислене и ядовете ми ще бъдат само избледнял старчески спомен. Вечерта ударих две водки, за да настроя мозъка на позитивна вълна. Отворих всички чакри и го почнах. Позитивното мислене, де. 

         Сутринта ставам един такъв наперен, самоуверен и си казвам: „Днес денят ми ще бъде прекрасен, успешен и незабравим.”  Веднага ми стана едно хубаво, сякаш току-що съм забил съседката от горния етаж, на която бях хвърлил око отдавна. „Бре! – викам си – Това действало, мама му стара!”  Излязох. Качих се в колата с по-голям финес и от Джеймс Бонд и потеглих настървено като пилот от Формула 1. Времето беше дъждовно, но в душата ми грееше лятно слънце, а в ушите ми звучеше цял концерт от  птичи гласове. Карах и си мислех колко много хубави неща ще ми се случат днес. По едно време се притесних сериозно дали ще мога да понеса толкова много щастие и няма ли сърцето ми да даде фира, но се стегнах и си казах: „Мисли позитивно, пич!”  Веднага всичко си дойде по местата. От радиото звучеше хубава музика. Аз си тананиках в такт и даже не забелязвах сутрешното задръстване. Абе, живот ви казвам, един път.

         Стотина метра преди офиса колата пред мен рязко спря. Аз, както се бях замечтал, видях  това в последния момент и ù направих таран по всички правила на бойното изкуство. Излязох бързо, за да видя пораженията. Два фара и изкривен капак. Малко преди да почна да псувам от яд, се сетих за позитивното мислене и си казах: Нищо.  Леко се отървах. Можеше и по-зле да е. И веднага ми стана готино на душата. Ей, това позитивното мислене е голяма работа! Така да знаете. В този момент от колата пред мен излезе мъж, който бе малко по-малък от фадрома и с една идея по-голям от трактор „Беларус”. Бицепсите му определено имаше още накъде да се развиват, но и така приличаха на планинска верига. На врата му висеше златен ланец, на който спокойно можеха да увиснат две деца, без да се притесняват дали ще ги издържи.

- Ей, тюфлек! – викна ми той – Ти спиш ли като караш, бе? Потроши ми „Поршето”, твоята мама. Сега ще потроша теб.

         Това ми прозвуча като заплаха, но си викам, че може така да ми се е сторило.  От удара сигурно ми се е замотала главата.

- Не се нервирайте, господине! – успокоих го аз – Вредно е за здравето. Какво толкова е станало? Някакви ламарини сме изкривили.  Ще ги поправим. Мислете позитивно!

- Леле. – кресна онзи – викаш на „Поршето” ми ламарина. Ей сега те утепах.

Това беше последното, което чух, преди главата ми да срещне ръката му.

Свестих се в болницата. До мен седеше медицинска сестра, която имаше поразителна прилика с Памела Андерсън. Замислих се дали не са сестри, но отхвърлих бързо тази идея като несъстоятелна.

- Какво ми е? – попитах.

- Преживяли сте тежка катастрофа. – отвърна - Имате три счупени ребра и мозъчно сътресение, но ще се оправите.

Ето. Знаех си, че ще ми върви днес. Тежка катастрофа, а само три счупени ребра. Можеше да са повече. Можеше и главата да ми е счупена. Можеше и крак да ми ампутират. Просто не ми се мисли. Късмет, казвам ви, голям късмет извадих. И всичко това благодарение на позитивното мислене. Пък и хубава сестра ще се грижи за мен. Ако пренебрегна болката от моите ребра, може би ще се добера до нейните, а след това каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка. Абе, това позитивното мислене е голяма работа! Горещо го препоръчвам на всички. После има да се чудите как да се отървете от щастието.